Червенобуза костенурка (Trachemys scripta elegans)

Червенобузите, наречени още червеноухи костенурки, са несъмненно най-популярните влечуги сред любителите. Тези чаровни и изключително интересни животни обитават блатата и бавнотечащите реки глачно в Южните и Югоизточните части на САЩ.

Малките животинчета, развъдени във ферми в големи количества, се продават на доста ниски цени в зоомагазините, което кара не малко хора да ги купуват импулсивно, незнаейки с какво се захващат. Това определено не са животни за всеки – изискват много грижи и внимание и при добро гледане живеят много дълго (до 100 години!)

За съжаление, обаче, продавачите в зоомагазините рядко се интересуват какво продават и често дават неверни (направо вредни) съвети за отглеждането на бедната животинка, която за тях е просто “стока”. Също така в зоомагазините могат да се намерят много храни закостенурки, които търговецът ще ви увери са “най-добрата основна храна”, но всъщност са боклуци с почти никаква хранителна стойност и могат само да навредят на костенурката. Покрай бизнесът с малките сладки костенурчета процъфтява и търговията с кичозни, напълно неподходящи за целта пластмасови аква-терариумчета (с палмички и други джунджурии), които са неподходящи за необходимото за всеки терариум за костенурки оборудване – нагревател, термометър, филтър, лампа…

Съветът към всеки, които е решил да се сдобие с водна костенурка е добре да обмисли дали това за него е най-подходящият домашен любимец, а именно защото:

- Растат бързо (противно на твърденията на някои търговци че това са мини-костенурки) и за 1-2 години многократно увеличават размерите си, като женските достигат до 30 см, а мъжките до 20 см. Поради това трябва да сте подготвени да им осигурите достатъчно голям аква-терариум, с оптимални размери 120х50х50 см за 2-3 костенурки. Могат да се отглеждат и в по-малки терариуми, но така най-малкото няма да се чувстват добре, а пренаселеността може да доведе до стрес с всичките му последствия. При нарастването на черупката от нея се отлепват най-горният пласт плочки. Костенурките сменят кожата си подобно на гущерите – на белезникави “парцали” които падат във водата.

- Много цапат водата – дори и костенурките да бъдат хранени извън терариума водата им бързо заприличва на блато. Това при малките костенурчета не е проблем защото водата им може често да бъде сменяна, но за големия аква-терариум на вече порасналите костенурки трябва непременно да се снабдите с мощен филтър-помпа за аквариум, които да се почиства често, а освен това 1/3 от водата се сменя веднъж на 1-2 седмици.

- Трябва да се хранят разнообразно и пълноценно – това е жизнено важно условие. Вярно, че е по-лесно да им хвърляте по няколко скариди от зоомагазина дневно, но това е изключително неправилно и често води до заболявания, а в последствие и до смърт на бедните животни. Храната на малките животни се дава на няколко пъти (2-3) през деня, докато възрастните животни се хранят през 1-2 дена. На българският пазар се намират и качествени вносни храни, специално за костенурки, но те не са по джоба на всеки и също така не бива да са основното меню на костенурката. За успешното отглеждане на здрави и щастливи водни костенурки разнообразното хранене играе основна роля. Освен това за младите животни и снасящите женски много важно е към храната да се добавя калций и Витамин D3. На пазара се намират калциеви добавки с Витамин D3 специално за влечуги, но при липса на такива можете и да използвате ситно смляни черупки от яйца (в никакъв случаи калций за хора!). На малките костенурчета калций към храната се добавя 2 пъти седмично, а на възрастните животни - веднъж на 1-2 седмици. Могат да бъдат добавяни и витамини към храната, но това при едно разнообразно ханене не е непременно необходимо.

Въпреки че са хищници, една част от менюто на водните костенурки трябва да е с растителен произход – листата от глухарче са най-добри в случая заради идеалното съотношение калций/фосфор. Както и при игуаните спанак не бива да се дава за храна заради високото съдържание на една вредна киселина, възпрепятстващата калцирането на костите.

Освен глухарче костенурките ядат най-различни плодове и зеленчуци, водораслите в аквариума и листата на някои неотровни стайни растения – например широко разпространената висяща Традесцантия, която ако не бъде изядена веднага пуска корени във водата и става красива декорация, служеща за “салата”. Това е особено удобно за зимата, когато няма листа от глухарче, а салатите са с ниска хранителна стойност.

Но както вече споменахме водните костенурки са хищници-ловци. Огромно удоволствие им доставя да преследват и ловят жива плячка. Това за малките костенурчета най-често са различните живи храни за рибки – ларви на комари, солнични рачета – артемия (прецедени от солената вода, в която се продават!) и червейчета Тубифекс. Последните трябва да се избягват, защото се събират от изключително замърсени водоеми и могат да пренасят болести. Преди да се дава за храна Тубифексът трябва много добре да се измие на студена течаща вода. Освен това малките костенурчета с голям апетит ядат живи сладководни скариди – мамарци (от рибарски магазин за стръв или събрани под камъните в някоя река), живи щурци (продават се за храна на някои влечуги и паяци), други насекоми, малки рибки с подходящи размери (някоя друга излишна гупа от аквариума) и др. Както вече споменахме гамарусът – или така наречените сушени скариди и други сухи евтини храни “специално за костенурки” са не само неподходящи, но и вредни и трябва да се избягват. На костенурчетата могат също да се дават: жълтък от сварено яйце, малки парченца месо и риба и добре накисната котешка или кучешка суха храна. Месото трябва да не е тлъсто и да е почистено от жили и кости и не трябва да бъде основна храна тъй като съдържа много фосфор. Освен върху парченца риба или месо калциевите или витаминозните добавки могат да бъдат добавяни в малко хладка вода, в която се накисва суха котешка храна. Трябва, обаче, да се внимава със сухите котешки и кучешки храни тъй като, ако бъдат погълнати преди предварително добре да се накиснат във вода могат да се разширят в стомаха на костенурката и това да доведе до фатални последствия.

Големите костенурки е най-добре да бъдат хранени извън аква-терариума, защото иначе много цапат водата – в леген например. За тях също важи правилото за възможно най-разнообразна диета. Възрастните могат да се хранят с живи и рибки (за стръв от рибарския магазин); прясна цаца (несолена) – от костите в рибата животните си набавят необходимият калции, а от месото важните мастноразтворими Вит А и Вит Д; парчета нетлъсто месо и черен дроб; живи дъждовни червеи и голи охлюви, живи щурци и други насекоми, а също така и най-различни плодове и зеленчуци.

Терариумът на костенурките трябва да е достатъчно обширен, а по-голямата част да е заета от вода – минимум толкова дълбока колкото 2 пъти дължината на най-голямата костенурка. Не е вярно, че малките костенурки трябва да се отглеждат на плитко, за да не се удавят – това важи само за първите дни след излюпването им. В аквариума задължително трябва да има суша – платформа за печене “на слънце” малко над водата, до която води полегата стълбичка. За възрастните костенурки, които вече снасят (на 4-5 години) сушата трябва да е дълбока около 20 см ваничка, пълна с пясък, защото ако няма къде да снесат яйцата си женските понякога ги задържат в себе си , което е много опасно. Над платформата за печене на около 30-40 см трябва да има монтирана насочваща крушка (от тези с посребрена основа, които светят в една точка и топлят повече от обикновените) с мощност 40-60 W, така че температурата непосредствено под крушката да е 35-40°С. Температурата на водата се поддържа с помощта на нагревател за аквариум – за малките не по-ниска от 25-28°С, защото иначе те спират да се хранят и стават податливи на болести. Оптималната температура за възрастните костенурки е 18-22°С, но тя не е от такова значение, както при малките, стига да им е осигурена лампа за печене (все пак не по-ниска от 17°С, защото спират да се хранят). Порасналите здрави костенурки могат да се отглеждат в малки водни басейни на открито през лятото (обезопасени против бягство), а някои могат да се аклиматизират и да презимуват на открито, но това не е за препоръчване, тъй като е рисковано. В природата червенобузите костенурки спят зимен сън от Декември до Февруари, но това в плен рядко е необходимо – популацията във Флорида, например, където температурите са високи не спи зимен сън. За големите, добре хранени костенурки една зимна почивка на 10-15°С и светлина 6 часа дневно оказва благоприатно влияние върху размножаването.

Тези костенурки се развъждат сравнително лесно в терариумни условия – трябва, разбира се да са спазени всички условия относно терариума, температурата и храненето и да имате здрава двойка полово зрели животни. Мъжките костенурки са по-дребни от женските, опашката е по-дебела и дълга, а ноктите на предните им лапички са значително по-дълги.

С помоща на тези нокти мъжкият “гъделичка” женската по бузите, застанал с лице към нея, опитвайки се да привлече вниманието и. Това ухажване продължава по циал ден, когато мъжките са в настроение заrnразмножаване. Често, ако женската е невъзприемчива мъжкият става агресивен и започва да хапе. Не е добра идея в един терариум да се отглежда повече от един мъжки, защото по-слабият ще бъде преследван и тормозен. Ако е спазен периодът на зимен покой женските костенурки снасят от Март до Май (иначе по всяко време на годината) от 4 до 20 яйца в интервал от няколко дни. Ако забележите, че женската ви костенурка става неспокойна , често излиза на сушата и рови със задните крака в пясъка това е сигурен признак че скоро ще снася. Трябва да направите всичко възможно, за да и осигурите спокойствие – другите обитатели на терариума временно се изселват, за да не пречат, а вие внимавате никои да не влиза в стаята, за да не се притеснява животното и ровите в интернет за проекти на прости инкубатори от рода “направи си сам”. След като снесе първата серия яйца в предварително изкопаната от нея дупка, женската ги заравя и се връща обратно във водата. Сега е момента много внимателно да изровите и преместите нейните яйца в инкубатор без да ги въртите или променяте положението, в което са снесени, защото това може да убие зародиша. В рамките на следващите няколко дни женската ще снесе още няколко пъти. Ако са оплодени яйцата се излюпват след инкубация от 65-105 дена в зависимост от температурата – при по-ниска температура (28°С) се излюпват повече мъжки, при по-висока (29°С) – повече женски.

Както всички животни чевенобузите костенурки също страдат от болести. По-често срещаните обикновенно са в последствие от неправилни условиа на отглеждане:

- Гъбично възпаление на очите – предизвиква се от неправилно и еднообразно хранене с храни, бедни на Вит А (сушени скариди и други подобни) и мръсна вода. Болната костенурка е с подути, почти напълно затворени очи, спира да се храни и е малко подвижна, като без навременно лечение в крайна сметка умира (за съжаление това се случва с много костенурки поради невежество или немарливост на стопаните). В начален стадий заболяването е лечимо. Костенурката се изважда от терариума, които се дезинфекцира с гореща вода, калиев перманганат (от аптеката) или разтвор на белина. Ако има други костенурки те се изкъпват в силно разреден разтвор на калиев перманганат (водата да е бледо розова) за няколко минути и се връщат в основно дезинфекцирания терариум и се хранят главно с риба с добавка на Вит А (рибено масло върху суха котешка храна например).

Болната костенурка се поставя в дезинфекциран съд със съвсем малко преварена вода – така че да може да пие, но не и да си мокри очите. Включва се денонощно лампа, като температурата трябва да е по-висока от обикновенно – 30°С на водата и на въздуха 40°С под лампата. В очите и се капят 3 пъти на ден (в по-напреднал стадий и по-често) капки за очи Сулфацетамид – от хуманната аптека, но когато окото е поне частично отворено. В по-тежки случаи можете да се опитате да отворите окото с помоща на нещо меко така че да можете да капнете лекарството в него. Може също да се използва и антибиотиков мехлем за очи – пак от хуманната медицина. Отделно животното се храни насила (устата се отваря с помоща на пластмасова пластинка) с малки парченца риба с добавка от Вит А. Всички тези процедури са много трудни, когато се касае за малко костенурче, но това е еднинствения шанс то да бъде спасено. За да не се стига до там трябва да храните костенурките си разнообразно и пълноценно, а водата да се поддържа чиста.

  Рахит – още едно заболяване, причинено от неправилно хранене. Предизвиква се от липса на калций и Вит Д. При него е характерно омекване и деформиране на черупката. В начален стадий се лекува с добавки от Вит Д3 и калций (специално за влечуги или от смляни черупки от яйца), съчетани с ултравиолетово облъчване от UV лампа (терариумните UV лампи са скъпи, но могат да се ползват и малките халогенки, които се вграждат в окачени тавани или барове и също излъчват UV лъчи) или директно от слънцето (но не през стъкло, защото то спира UV лъчите). Като профилактика срещу това заболяване към храната на костенурките трябва да се добавя Вит Д3 и калций (рибки с костите също).
- Наранявания – обикновенно се получават при борби с други костенурки или инциденти с неподходяща аранжировка на терариума. Обикновено заздравяат сами, но най-добре е да отделите нараненото животно в чист съд с преварена вода и да му правите бани с разтвор от калиев перманганат 1-2 пъти дневно.Поддържа се стриктна хигиена. А раната се маже с мазен антибиотиков мехлем, за да не се развие абцес.

- Задържане на яйца – за съжаление понякога се случва женската костенурка да не може да снесе всичките си яйца и останалите в тялото и да предизвикат смъртоносно възпаление. Колкото и тъжно да звучи, по-добре е животното да бъде “приспано”, за да не се мъчи. На Запад в “белите” държави това животозастрашаващо състояние е лечимо посредством цезарово сечение, но за съжаление мнозинството български ветеринари си нямат понятие от лечение на влечуги. Болното животно видимо се измъчва и отваря устата си все едно не му достига въздух – което може да се обърка със задавяне или пневмония, но всъщност е признак че костенурката изпитва нетърпими болки и трябва да бъде отървано от мъките. Сигурно доказателство, че става въпрос именно за задръстване с яйца е рентгеновата снимка, на която се виждат още яйца месеци след като костенурката е снесла, както и червеникаво-кафяви течения от клоаката. За да намалите риска от подобни неприятни ситуации трябва да осигурите на костенурката, която ще снася съд с пясък за снасяне и необходимото спокойствие

- Белодробно възпаление (Пневмония) – това заболяване се предизвиква от бактери в белите дробове. Причина може да е настинка, отслабена имунна система и неправилно хранене. Болното животно диша с отворена уста, спира да се храни слабее и е неактивно. За щастие в начален стадий е лечимо – при съмнение за Пневмониа веднага занесете животното на добър ветеринар, които ще ви даде подходящ за случая антибиотик. Освен антибиотика лечението включва повишаване на температурата повече от нормално (30°С на водата), като крушката за печене свети денонощно. Костенурката може да спре да яде – не я насилвайте ако не иска, големите и добре хранени животни могат да издържат много дълго без храна.