неделя, 25 септември 2011 г.
"Малкият принц" на Антоан Дъо Сент-Екзюпери......
Малкият принц
Антоан Дъо Сент-Екзюпери
На Леон Верт
Моля децата да ми простят, че съм посветил тази книга на възрастен човек. Имам сериозно извинение: този възрастен човек е най-добрият ми приятел на света. Имам и друго извинение: този възрастен човек може да разбира всичко, дори книгите за деца. Имам и трето извинение: този възрастен човек живее във Франция и търпи там глад и студ. Той наистина има нужда да бъде утешен. Ако всички тези извинения не са достатъчни, тогава искам да посветя тази книга на детето, което този възрастен човек е бил някога. Всички възрастни хора са били първо деца. (Но малцина от тях си го спомнят.) И така, поправям посвещението си:
На Леон Верт,
когато е бил малко момче
Eкзюпери
когато е бил малко момче
Eкзюпери
Когато бях на шест години, видях в една книга за Девствената гора със заглавие "Преживени случки" великолепна картина. Тя представляваше змия боа, която гълта дива животно. Ето копие от рисунката. |
В книгата се казваше: "Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я дъвчат. След това не могат да се движат и спят шест месеца, докато храната им се смели." Тогава дълго мислих за приключенията в джунглата и също успях да направя с цветен молив първата си рисунка. Моята рисунка номер 1. Тя беше такава: |
Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали рисунката им вдъхва страх. Те ми отговориха: "Защо една шапка да вдъхва страх?" Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше змия боа, която смила слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. Те винаги имат нужда от обяснения. Моята рисунка номер 2 беше такава: |
Възрастните ме посъветваха да оставя настрана рисунките на змиите боа, отвън и отвътре, и да обърна повече внимание на географията, историята, смятането и граматиката. Ето как още шестгодишен изоставих прекрасната професия на художник. Бях обезсърчен от неуспеха на рисунката си номер 1 и на рисунката си номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват. Така че трябваше да избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде по света. И наистина, географията много ми помогна. От пръв поглед можех да различа Китай от Аризона. Много е полезно, ако човек се заблуди нощем. През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях. Срещнех ли възрастен, който ми се струваше малко по-прозорлив, го проверявах с моята рисунка номер 1, която бях запазил. Исках да видя дали наистина разбира. Но винаги ми отговаряше: "Това е шапка." Тогава не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Говорех му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният оставаше много доволен, че се е запознал със също така разумен човек. |
Живях така, сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години кацнах принудително в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, се готвех да го поправя сам. За мен това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни. Първата вечер заспах върху пясъка, на хиляди мили от всякакво населено място. Бях откъснат от света повече от корабокрушенец върху сал сред океана. Сигурно си представяте моята изненада, когато сутринта ме събуди странно гласче. То каза: - Моля... нарисувай ми овца! - Какво? - Нарисувай ми овца... Скочих на крака, като че ме бе ударила мълния. Разтрих добре очите си. Огледах се внимателно. И видях едно необикновено момченце, което ме разглеждаше сериозно. Ето най-хубавия негов портрет, който по-късно можах да нарисувам. |
Разбира се, моята рисунка съвсем не е така пленителна, както моделът. Не съм виновен за това. Още шестгодишен възрастните ме обезсърчиха в професията ми на художник и не се научих да рисувам нищо друго освен боа отвън и боа отвътре. Гледах с разширени от учудване очи това видение. Не забравяйте, че бях на хиляди мили от всяко населено място. А моето момченце не ми изглеждаше нито заблудено, нито че умира от умора, нито че умира от глад, нито че умира от жажда, нито че умира от страх. Съвсем нямаше вид на дете, загубено сред пустинята на хиляди мили от всяко населено място. Най-сетне, когато можах да проговоря, отвърнах: - А... ти какво правиш тук? Тогава съвсем спокойно, като че казваше нещо много сериозно, то повтори: - Моля... нарисувай ми овца... Когато загадката е прекалено внушителна, не смееш да не се подчиниш. Колкото и безсмислено да ми изглеждаше това на хиляди мили от всяко населено място и в смъртна опасност, аз все пак извадих от джоба си лист хартия и писалка. Но като си спомних, че съм учил главно география, история, смятане и граматика, казах (малко недоволно) на момченцето, че не умея да рисувам. То отвърна: - Нищо. Нарисувай ми овца. Тъй като никога не бях рисувал овца, направих му една от двете рисунки, които единствено можех. Рисунката на боа отвън. И се смаях, когато чух, че момченцето ми отговори: - Не! Не! Не искам слон в боа. Боата е много опасна, а слонът заема много място. При мен всичко е съвсем мъничко. Трябва ми овца. Нарисувай ми овца. И аз нарисувах: |
То погледна внимателно и каза: - Не! Тази овца е тежко болна. Нарисувай друга. Нарисувах: |
Моят приятел се усмихна с любезно снизхождение: - Сам виждаш... Това не е овца, а овен. Има рога... Отново поправих рисунката: |
Но както предишните, той не прие и нея: - Тази е много стара. Искам овца, която живее дълго. Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да разглобя мотора, надрасках тази рисунка долу: |
И отсякох: - Това е сандъкът. Овцата, която искаш е вътре. И много се изненадах, когато лицето на моя млад съдник светна: - Тъкмо това исках! Мислиш ли, че за тази овца ще трябва много трева? - Защо? - Защото при мен всичко е съвсем мъничко... - Сигурно ще стигне. Дадох ти съвсем малка овца. Той наведе глава над рисунката: - Не е толкова малка... Я гледай! Тя е заспала... Така се запознах с малкия принц. |
Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези. Научих тази нова подробност на четвъртия ден сутринта, когато ти ми каза: - Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един залез... - Но трябва да почакаме... - Какво да почакаме? - Да почакаме залеза. Отначало ти изглеждаше много учуден, а след това се засмя на себе си. И ми каза: - Все си мисля, че съм у дома! Наистина. Всички знаят, че когато в Съединените щати е обед, във Франция слънцето залязва. Достатъчно е да можеш за една минута да се пренесеш във Франция, за да присъстваш на залеза. За съжаление Франция е много далеч. Но на твоята толкова малка планета е стигало само да дръпнеш стола на няколко крачки. И ти си гледал вечерния здрач всеки път, когато поискаш... - Един ден видях как слънцето залязва четирисет и четири пъти! И малко след това добави: - Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези... - Значи през онзи ден с четирисет и четирите пъти си бил много тъжен? Но малкият принц не ми отговори. |
Мисля, че той използва за бягството от своята планета прелета на дивите птици. В утрото на заминаването подреди планетата си много добре. Изчисти грижливо своите действащи вулкани. Имаше два действащи вулкана. Беше му много удобно сутрин да си стопля закуската на тях. Имаше и един угаснал вулкан. Но както сам казваше: "Човек никога не знае!", и изчисти също и угасналия вулкан. Когато са добре почистени, вулканите горят леко и равномерно, без да изригват. Изригванията на вулканите са като огън в комините. На нашата планета ние очевидно сме много малки, за да почистваме вулканите. Затова ни причиняват доста неприятности. Натъжен, малкият принц изскубна и последните стръкчета баобаби. Мислеше, че никога няма да се върне. Но онази сутрин всички тези познати занимания му се сториха изключително приятни. И когато за последен път поля цветето и се готвеше да го покрие със стъкления похлупак, усети, че му се плаче. - Сбогом - каза той на цветето. Но то не му отвърна. - Сбогом - повтори той. Цветето покашля. Но не беше от настинка. - Бях глупава - каза най-сетне. - Моля те да ми простиш. Дано бъдеш щастлив. Той се изненада, че няма укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Не проумяваше тази спокойна нежност. - Разбира се, че те обичам - каза цветето. - По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти беше глупав като мен. Дано бъдеш щастлив... Остави този похлупак на мира. Не го искам вече! - А вятърът... - Не съм толкова настинала... Хладният нощен въздух ще ми се отрази добре. Аз съм цвете. - А животните... - Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници. Сигурно ще бъде много хубаво. Ако не са те, кой ще ме посети? Ти ще бъдеш далеч. А от големите животни не ме е страх. И аз имам нокти. И простодушно показа четирите си бодли. После добави: - Не се бави, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви. Защото не искаше той да види, че плаче. Беше много гордо цвете... |
Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Този човек беше толкова зает, че дори не вдигна глава, когато малкият принц пристигна. - Добър ден - каза малкият принц. - Цигарата ви е угаснала. - Три и две правят пет. Пет и седем - дванайсет. Дванайсет и три - петнайсет. Добър ден. Петнайсет и седем - двайсет и две. Двайсет и две и шест - двайсет и осем. Нямам време да я запаля пак. Двайсет и шест и пет - трийсет и едно. Уф! Това прави петстотин и един милиона шестстотин двайсет и две хиляди седемстотин трийсет и едно. - Петстотин милиона какво? - А? Още ли си тук? Петстотин и един милиона... не знам вече какво... Толкова работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет - седем... - Петстотин и един милиона какво? - повтори малкият принц, който, зададеше ли въпрос, никога не се отказваше от него. Бизнесменът вдигна глава: - За петдесет и четири години, откакто живея на тази планета, са ме безпокоили само три пъти. Първият път преди двайсет и две години, беше един бръмбар, паднал Бог знае откъде. Вдигаше ужасен шум и в една сметка направих четири грешки. Вторият път преди единайсет години от пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се мотая. Аз съм сериозен човек. Третия път... ето на, сега! Та, казах, петстотин и един милиона... - Милиона какво? Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие: - Милиони от онези малки неща, които се виждат понякога в небето. - Мухи ли? - Не, не, малки неща, които блестят. - Пчели ли? - Не, не. Малки златни неща, за които мечтаят мързеливците. Но аз съм сериозен. Нямам време да се прехласвам. - А! Звезди ли? - Точно така. Звезди. - И какво правиш с тези звезди? - Какво правя ли? - Да. - Нищо. Притежавам ги. - Притежаваш звездите? - Да. - Но аз вече видях един крал, който... - Кралете не притежават. Те само властват над другите. Това е съвсем различно. - А за какво ти е да притежаваш звездите? - За да бъда богат. - А за какво ти е да си богат? - Ако някой намери други звезди, да ги купувам. "Този тук - каза си малкия принц - разсъждава горе - долу като пияницата." Въпреки това зададе още въпроси: - Как може да се притежават звездите? - Чии са те? - отвърна намусено бизнесменът. - Не зная. Ничии. - Тогава са мои, защото аз пръв съм се сетил. - Това достатъчно ли е? - Разбира се. Когато намериш диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш остров, който не е на никого, той е твой. Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава. - Вярно - рече малкият принц. - А какво ги правиш? - Разпореждам се с тях. Броя ги, после пак ги броя - каза бизнесменът. - Трудно е. Но аз съм сериозен човек! За малкият принц това не беше достатъчно. - Ако аз притежавам шалче, мога да го сложа на врата си и да го нося. Ако притежавам цвете, мога да откъсна своето цвете и да го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите! - Не, но мога да ги сложа в банката. - Какво значи това? - Това значи, че написвам на листче хартия броя на своите звезди. И после заключвам това листче в едно чекмедже. - Това ли е всичко? - Това е достатъчно. "Забавно - помисли малкият принц. - Доста поетично е. Но не е много сериозно." Малкият принц смяташе за сериозни неща не тези, които възрастните смятат. - Аз - продължи той - притежавам едно цвете, което поливам всеки ден. Притежавам три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също и угасналия. Човек никога не знае. За моите вулкани и за моето цвете е полезно, че ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите... Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде. "Възрастните наистина са невероятно странни", каза си просто той, докато пътуваше. |
Шестата планета беше десет пъти по-голяма. На нея живееше един стар господин, който пишеше огромни книги. - Я, гледай! Един изследовател! - извика той, когато забеляза малкия принц. Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Толкова дълго бе пътувал! - Откъде идваш? - попита го старият господин. - Каква е тази дебела книга? - каза малкият принц. - Какво правите тук? - Аз съм географ - рече старият господин. - Какво е географ? - Това е учен, който знае къде са моретата, реките, градовете, планините и пустините. - Много интересно - каза малкият принц. - Най-после една истинска професия! И огледа планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета. - Вашата планета е много хубава. Има ли океани? - Не мога да зная - каза географът. - Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини? - Не мога да зная - каза географът. - А градове, реки и пустини? - И това не мога да зная - каза географът. - Но вие сте географ! - Точно така - отвърна географът, - но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините. Географът е прекалено важен, за да се скита. Той не напуска кабинета си. Но приема там изследователите. Разпитва ги и си записва техните разкази. И ако разказите на някои от тях му се сторят интересни, географът изисква да се направи анкета за морала на изследователя. - Защо? - Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в географските книги. Също и изследовател, който пие много. - Познавам един - рече малкият принц, - който би бил лош изследовател. - Възможно е. Та когато моралът на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие. - Отиват да видят ли? - Не. Това е прекалено сложно. Но настояват изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например, за откриване на голяма планина, искат да донесе от нея големи камъни. Изведнъж географът се развълнува. - Но ти идваш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета! И като разтвори дебелата книга, географът наостри молива си. Разказите на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователя представи доказателства, го записват с мастило. - Е? - рече въпросително географът. - О! - каза малкият принц. - При мен не е много интересно, всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Два действащи и един угаснал. Но човек никога не знае. - Човек никога не знае - рече географът. - Имам и едно цвете. - Ние не записваме цветята - каза географът. - Но защо? Те са най-красивото нещо! - Защото цветята са ефимерни. - Какво значи "ефимерно"? - Географиите - каза географът - са най-ценните от всички книги. Никога не остаряват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща. - Но угасналите вулкани могат да се събудят - прекъсна го малкият принц. - К |
Рецепта за Курбан чорба от агнешко месо!
Рецепта за Курбан чорба от агнешко месо!
Съставки за Курбан чорба от агнешко месо
агнешко месо 1 кг
агнешки дреболии 250 г
краве масло 125 г (1 пакетче)
кромид лук 1-2 глави
яйце 1 бр.
лютиви пиперки 3-4 бр.
магданоз 1 връзка
джоджен
сол на вкус
агнешки дреболии 250 г
краве масло 125 г (1 пакетче)
кромид лук 1-2 глави
яйце 1 бр.
лютиви пиперки 3-4 бр.
магданоз 1 връзка
джоджен
сол на вкус
Приготвяне на Курбан чорба от агнешко месо
Нарязваме месото, почистваме го, измиваме го. Поставяме го в тенджера заедно с нарязаните на ситни парченца дреболиийки, заливаме го с вода и варим. С решетеста лъжица премахваме пяната, която се образува. Добавяме нарязания на ситно лук и лютиви пиперки по желание. Задушаваме брашното в мазнината до златисто оцветяване, размиваме го с малко бульон и изсипваме в чорбата. Доливаме гореща вода, посоляваме и варим още 45 минути. Застройваме с разбитото яйце, което трябва да се пресече, сваляме от огъня, поръсваме със ситно нарязани джоджен и магданоз и можем да сервираме!
В наши ръце ли е съдбата ни, или е определена предварително и е изписана на дланта ни? Вероятно днес вече никой разумен човек не си задава този въпрос.
В наши ръце ли е съдбата ни, или е определена предварително и е изписана на дланта ни? Вероятно днес вече никой разумен човек не си задава този въпрос.
Все пак хиромантията, гледането на ръка, има невероятно дълга история, защото на тайнствените линии на ръката се е вярвало безрезервно от древността до миналия век.

Дали старите гадатели са разчитали само на човешката глупост, на суеверието и на извечното желание да се надникне в бъдещето? Или може би сред прочутите хироманти е имало и добри психолози, и прозорливи наблюдатели - хора, способни да извлекат опит от дългогодишната си практика и през булото на поверията и астрологическите символи да проникнат до първите подозирани взаимозависимости между физиономия и психика?
Съдете сами. Следващите редове обобщават някои основни правила и теории на изкуството на хиромантията. Може и да не ги приемате сериозно, а само като идея за нетрадиционно забавление.
Предварителна уговорка: Лявата ръка издава „спиритуалната, душевната конструкция на личността", а дясната е само „отражение на тази конструкция" в практическия живот.
Затова насочете вниманието си главно към лявата ръка.
ВЪНШЕН ВИД НА РЪКАТА
Правилните пропорции на ръката означават цялостно равновесие. Твърде късата ръка издава, че не сте преизпълнен с добродетели, дългата показва, че често могат да ви разгневят дори дреболии.
А ако ръката ви е и тясна, сигурно сте егоист или саможив човек.
Голямата ръка /в съотношение с тялото/ предполага сръчност или лукавство.
Не по-малко важна е и формата на ръката. Според приетата традиция ръцете се делят на остри, четириъгълни, конични, лопатковидни и елементарни.
Острата ръка принадлежи на мечтатели, поети и идеалисти от всякакъв вид, но издава и известно несъобразяване с действителността; ,,не е предопределена за житейски битки и голямо напрежение". Нейният собственик може да бъде човек на изкуството или изобретател, но също така мързеливец и сноб. Ако имате такова подозрение за себе си, не губете надежда: всичко може да се поправи от удебелените стави на пръстите, особено на вторите (броят се от ноктите надолу). Ако са разширени и отекли, идеализмът и пасивността се коригират от положителни качества.
При четириъгълната ръка краищата на пръстите са равни — тя говори за равновесие на характера и емоциите. Става дума за „командна ръка на разума и задълженията". Евентуалните удебелени стави са признак на последователност и разсъдък. От останалите качества обикновено изпъкват методичността, точността и дисциплинираността.
Коничната ръка е преход от острата ръка към четириъгълната. Това е ръка на ,,разума и интуицията" в почти идеална комбинация, „умее всичко да обича и всичко да разбира". Символизира ласкав характер, изобщо натура, хармонична от всяка гледна точка.
Лопатковидната ръка с разширени надолу пръсти е ръка на инстинкта и бунтарството. Говори за активност, която обаче в много случаи не е предшествана от размисъл, за прекалена доверчивост и опасно самочувствие.
„Лопатковидните" хора по правило обичат свободата, пътешествията и ръчния труд.
Елементарната ръка е с широки, масивни пръсти, това е т. нар. зародишна, рудиментарна ръка. В „чист вид" се среща най-малко от всички типове ръце, защото става дума за „не особено сполучлива ръка, чиито корени трябва да се търсят в наследственото робство".
ЛИНИИТЕ НА РЪКАТА
Линиите на дланта са ,,най-лесно поддаващите се на прочитане черти на характера, на минали, сегашни и бъдещи неща". Колкото са повече и колкото са по-изразителни, толкова по-силно показват индивидуалността, толкова по-добре предсказват съдбата и определят характера. Наред с не особено важните черти и знаци /кръстчета, звездички или триъгълници/ на дланта се разпознават главни и странични линии. Илюстрацията показва трите главни линии - на живота, на главата и на сърцето, четирите странични - на съдбата, на Слънцето, на интуицията и Венериния пръстен, и т. нар. линии на китката.
(1) ЛИНИЯТА НА ЖИВОТАзапочва между палеца и показалеца. Означава продължителността на живота, но според други тълкувания по-скоро отразява нашата жизненост. Когато и на двете ръце се раздвоява в две линии, говори за смъртна опасност. Ако самата линия е двойна, свидетелства за голяма жизнена сила, а при жените за „безгранична страст". Когато е прекъсвана, предполага живот, пълен с промени или чести болести. И обратното - ако линията е дълга, непрекъсната и добре очертана, можете да живеете без опасения за бъдещето си.
(2) ЛИНИЯТА НА ГЛАВАТАсе отнася за умствените способности. Дълга и права означава душевно равновесие, накъсана - контузия на главата, лоша памет или глупост.
Прекалено дългата линия символизира „вредно умуване", ако е извита към корена на малкия пръст, означава пресметливост. В случай че завършва с вилица, чийто един клон е насочен надолу към китката, издава способност да се сътворяват убедителни, макар и често нереални картини. Когато цялата линия е насочена надолу, свидетелства за изключително въображение'и фантазия.
(3) ЛИНИЯТА НА СЪРЦЕТО също започва от показалеца и свършва под корена на малкия пръст. Става дума преди всичко за път „на радостта и на любовните терзания", затова е по-важен за жените. Непрекъснатата линия означава семейно щастие, а кланите от двата края - прекалена чувствителност. Ако линията свършва под средния пръст, сочи неспокоен живот, а под показалеца - голяма доброта. Ако другите линии я пресичат няколко пъти, очевидно сте с непостоянен характер. Ако един неин клон върви към показалеца, значи сте много предан човек.
(4) ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА обикновено тръгва от китката или от линията на живота и свършва под средния пръст. През живота непрекъснато се мени. Мястото, където пресича линията на главата, означава трийсетгодишна възраст. Дългата и добре очертана линия подсказва добра и спокойна съдба, гарантиран успех и добра старост; когато е неясна, символизира непостоянна, променлива съдба. Ако „влезе" чак в пръста, става дума за „голяма съдба", била тя добра или лоша.
(5) ВЕНЕРИНИЯТ ПРЪСТЕН е полукръг, който свързва средния пръст с безименния. Ако е силно изразен, можете да избирате: или сте човек на насилието, или еротоман, или поне буен човек. Когато жените имат такъв пръстен, никой не може да им устои.
(6) СЛЪНЧЕВАТА ЛИНИЯ или линията на щастието тръгва от неопределено място и стига до основата на безименния пръст. Който я има, може да се надява на голям успех. Колкото е по-дълга и по-изразителна линията, толкова по-добре, защото означава силен дух и жизненост, желание за действие.
(7) ЛИНИЯ НА ИНТУИЦИЯТА - свършва при основата на малкия пръст. Ако е чиста, дълга и правилна, означава добро здраве, памет и блестяща интуиция.
(8) ЛИНИИТЕ НА КИТКАТА приличат на верижка и са два или три реда, рядко повече. Когато ги има, подсказват щастлив и дълъг живот.
Все пак хиромантията, гледането на ръка, има невероятно дълга история, защото на тайнствените линии на ръката се е вярвало безрезервно от древността до миналия век.
Дали старите гадатели са разчитали само на човешката глупост, на суеверието и на извечното желание да се надникне в бъдещето? Или може би сред прочутите хироманти е имало и добри психолози, и прозорливи наблюдатели - хора, способни да извлекат опит от дългогодишната си практика и през булото на поверията и астрологическите символи да проникнат до първите подозирани взаимозависимости между физиономия и психика?
Съдете сами. Следващите редове обобщават някои основни правила и теории на изкуството на хиромантията. Може и да не ги приемате сериозно, а само като идея за нетрадиционно забавление.
Предварителна уговорка: Лявата ръка издава „спиритуалната, душевната конструкция на личността", а дясната е само „отражение на тази конструкция" в практическия живот.
Затова насочете вниманието си главно към лявата ръка.
ВЪНШЕН ВИД НА РЪКАТА
Правилните пропорции на ръката означават цялостно равновесие. Твърде късата ръка издава, че не сте преизпълнен с добродетели, дългата показва, че често могат да ви разгневят дори дреболии.
А ако ръката ви е и тясна, сигурно сте егоист или саможив човек.
Голямата ръка /в съотношение с тялото/ предполага сръчност или лукавство.
Не по-малко важна е и формата на ръката. Според приетата традиция ръцете се делят на остри, четириъгълни, конични, лопатковидни и елементарни.
Острата ръка принадлежи на мечтатели, поети и идеалисти от всякакъв вид, но издава и известно несъобразяване с действителността; ,,не е предопределена за житейски битки и голямо напрежение". Нейният собственик може да бъде човек на изкуството или изобретател, но също така мързеливец и сноб. Ако имате такова подозрение за себе си, не губете надежда: всичко може да се поправи от удебелените стави на пръстите, особено на вторите (броят се от ноктите надолу). Ако са разширени и отекли, идеализмът и пасивността се коригират от положителни качества.
При четириъгълната ръка краищата на пръстите са равни — тя говори за равновесие на характера и емоциите. Става дума за „командна ръка на разума и задълженията". Евентуалните удебелени стави са признак на последователност и разсъдък. От останалите качества обикновено изпъкват методичността, точността и дисциплинираността.
Коничната ръка е преход от острата ръка към четириъгълната. Това е ръка на ,,разума и интуицията" в почти идеална комбинация, „умее всичко да обича и всичко да разбира". Символизира ласкав характер, изобщо натура, хармонична от всяка гледна точка.
Лопатковидната ръка с разширени надолу пръсти е ръка на инстинкта и бунтарството. Говори за активност, която обаче в много случаи не е предшествана от размисъл, за прекалена доверчивост и опасно самочувствие.
„Лопатковидните" хора по правило обичат свободата, пътешествията и ръчния труд.
Елементарната ръка е с широки, масивни пръсти, това е т. нар. зародишна, рудиментарна ръка. В „чист вид" се среща най-малко от всички типове ръце, защото става дума за „не особено сполучлива ръка, чиито корени трябва да се търсят в наследственото робство".
ЛИНИИТЕ НА РЪКАТА
Линиите на дланта са ,,най-лесно поддаващите се на прочитане черти на характера, на минали, сегашни и бъдещи неща". Колкото са повече и колкото са по-изразителни, толкова по-силно показват индивидуалността, толкова по-добре предсказват съдбата и определят характера. Наред с не особено важните черти и знаци /кръстчета, звездички или триъгълници/ на дланта се разпознават главни и странични линии. Илюстрацията показва трите главни линии - на живота, на главата и на сърцето, четирите странични - на съдбата, на Слънцето, на интуицията и Венериния пръстен, и т. нар. линии на китката.
(2) ЛИНИЯТА НА ГЛАВАТАсе отнася за умствените способности. Дълга и права означава душевно равновесие, накъсана - контузия на главата, лоша памет или глупост.
Прекалено дългата линия символизира „вредно умуване", ако е извита към корена на малкия пръст, означава пресметливост. В случай че завършва с вилица, чийто един клон е насочен надолу към китката, издава способност да се сътворяват убедителни, макар и често нереални картини. Когато цялата линия е насочена надолу, свидетелства за изключително въображение'и фантазия.
(3) ЛИНИЯТА НА СЪРЦЕТО също започва от показалеца и свършва под корена на малкия пръст. Става дума преди всичко за път „на радостта и на любовните терзания", затова е по-важен за жените. Непрекъснатата линия означава семейно щастие, а кланите от двата края - прекалена чувствителност. Ако линията свършва под средния пръст, сочи неспокоен живот, а под показалеца - голяма доброта. Ако другите линии я пресичат няколко пъти, очевидно сте с непостоянен характер. Ако един неин клон върви към показалеца, значи сте много предан човек.
(4) ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА обикновено тръгва от китката или от линията на живота и свършва под средния пръст. През живота непрекъснато се мени. Мястото, където пресича линията на главата, означава трийсетгодишна възраст. Дългата и добре очертана линия подсказва добра и спокойна съдба, гарантиран успех и добра старост; когато е неясна, символизира непостоянна, променлива съдба. Ако „влезе" чак в пръста, става дума за „голяма съдба", била тя добра или лоша.
(5) ВЕНЕРИНИЯТ ПРЪСТЕН е полукръг, който свързва средния пръст с безименния. Ако е силно изразен, можете да избирате: или сте човек на насилието, или еротоман, или поне буен човек. Когато жените имат такъв пръстен, никой не може да им устои.
(6) СЛЪНЧЕВАТА ЛИНИЯ или линията на щастието тръгва от неопределено място и стига до основата на безименния пръст. Който я има, може да се надява на голям успех. Колкото е по-дълга и по-изразителна линията, толкова по-добре, защото означава силен дух и жизненост, желание за действие.
(7) ЛИНИЯ НА ИНТУИЦИЯТА - свършва при основата на малкия пръст. Ако е чиста, дълга и правилна, означава добро здраве, памет и блестяща интуиция.
(8) ЛИНИИТЕ НА КИТКАТА приличат на верижка и са два или три реда, рядко повече. Когато ги има, подсказват щастлив и дълъг живот.
Зодиите не са 12, а 13 Винаги сте смятали, че сте родени под знака на Близнаци. Грешка! Всъщност сте Телец, а зодиите не са 12, а 13. Зодиакалните знаци са ...
Зодиите не са 12, а 13
Винаги сте смятали, че сте родени под знака на Близнаци. Грешка! Всъщност сте Телец, а зодиите не са 12, а 13.
Зодиакалните знаци са определени от позицията на Слънцето по отношение на някои съзвездия в деня на раждане на даден човек. Но проблемът е, че тези позиции са били установени преди повече от 2000 години и в наши дни звездите са сменили местата си на нощното небе до такава степен, че знаците се различават с цял месец, разказва Джо Рао лектор в планетариума Хейдън в Ню Йорк.
Смяната на местата се дължи на трептенето на оста на Земята, предизвикано от гравитационното привличане, което Луната упражнява върху земния екватор. Експертът припомня, че Земята е като пумпал и докато той се върти, неговата ос се клатушка в кръг, като се насочва в различни посоки. Така е и със Земята, а с промяната на позицията й, се променя и нашата перспектива за нощното небе.
Като пример Рао посочва Северната звезда Поларис, или Полярната звезда, която е на линията най-близо до Северния полюс на Земята. Но по времето на изграждането на пирамидите в Египет, звездата, която е била в тази позиция, е била звезда от съзвездието Дракон, наречена Тубан. А след 12 000 години Северната звезда ще бъде Вега, най-ярката в съзвездието Лира, казва още Рао.
Всичко в небето е като поток, така че и в зодиите няма нищо стабилно, допълва експертът и предоставя времеви график на действителните зодиакални знаци:
Зодиакалните знаци са определени от позицията на Слънцето по отношение на някои съзвездия в деня на раждане на даден човек. Но проблемът е, че тези позиции са били установени преди повече от 2000 години и в наши дни звездите са сменили местата си на нощното небе до такава степен, че знаците се различават с цял месец, разказва Джо Рао лектор в планетариума Хейдън в Ню Йорк.
Смяната на местата се дължи на трептенето на оста на Земята, предизвикано от гравитационното привличане, което Луната упражнява върху земния екватор. Експертът припомня, че Земята е като пумпал и докато той се върти, неговата ос се клатушка в кръг, като се насочва в различни посоки. Така е и със Земята, а с промяната на позицията й, се променя и нашата перспектива за нощното небе.
Като пример Рао посочва Северната звезда Поларис, или Полярната звезда, която е на линията най-близо до Северния полюс на Земята. Но по времето на изграждането на пирамидите в Египет, звездата, която е била в тази позиция, е била звезда от съзвездието Дракон, наречена Тубан. А след 12 000 години Северната звезда ще бъде Вега, най-ярката в съзвездието Лира, казва още Рао.
Всичко в небето е като поток, така че и в зодиите няма нищо стабилно, допълва експертът и предоставя времеви график на действителните зодиакални знаци:
- Козирог - 20 януари - 16 февруари
- Водолей - 16 февруари - 11 март
- Риби - 11 март - 18 април
- Овен - 18 април - 13 май
- Телец - 13 май - 21 юни
- Близнаци - 21 юни - 20 юли
- Рак - 20 юли -10 август
- Лъв - 10 август - 16 септември
- Дева - 16 септември - 30 октомври
- Везни - 30 октомври - 23 ноември
- Скорпион - 23 ноември - 29 ноември
- Змиеносец - 29 ноември - 17 декември
- Стрелец - 17 декември - 20 януари.
МиГ-25
Описание | ||
---|---|---|
Първи полет: | 6 март 1964 г. | |
В експлоатация от: | 1967 г. | |
Производител: | МАПО «МиГ»,СССР | |
Тактико-технически данни | ||
Екипаж: | 1 човек | |
Дължина: | 22,30 m | |
Размах на крилете: | 14,6 m | |
Площ на крилете: | 61,9 m² | |
Височина: | 6,5 m | |
Тегло (празен): | 18 800 kg | |
Тегло (пълен): | 36 720 kg | |
Двигател: | 2 x Р-15БД-300 | |
Мощност: | ..... к.с. ( ...... kW) | |
Макс. скорост: | 3 645 km/h (M 3,2) | |
Макс. претоварване: | g | |
Далечина на полета без доп. резервоари: | ||
Далечина на полета с доп. резервоари: | ||
Таван на полета: | m | |
Скороподемност: | m/s | |
Относ. натоварване на крилото: | 589kg / m2 | |
Въоръжение | ||
Оръдие:няма | ||
Ракети:Р-40,Р-60 | ||
Бомби: | с тегло до кг. |
събота, 24 септември 2011 г.
Пресметнете годините на Вашата котка!
Котешки: Човешки:
6 месеца = 10 години
1 година = 15 години
2 години = 24 години
3 години = 28 години
4 години = 32 години
5 години = 36 години
6 години = 40 години
7 години = 44 години
8 години = 48 години
9 години = 52 години
10 години = 56 години
11 години = 60 години
12 години = 64 години
13 години = 68 години
14 години = 72 години
15 години = 76 години
16 години = 80 години
17 години = 84 години
18 години = 88 години
19 години = 92 години
20 години = 96 години
21 години = 100 години
Отглеждане на мравки в домашни условия
Отглеждането на мравки в домашни условия е доста по-сложно от, например аквариумни рибки, най-малкото, защото не е толкова разпространено и информацията, както и инструментите и пособията са ограничени, т.е. човек трябва да открие и направи всичко сам.
- Място за мравефермата: Мястото, където се поставя мравефермата трябва да е така избрано, че да е максимално отдалечено от телевизори, компютри, музикални уредби, хладилници и фризери и други уреди пораждащи трептения и вибрации. Мравките НЕ ТРЯБВА да се държат на пряко слънце. Може част от арената да се постави на слънце, но трябва да е сигурно, че при движението на слънцето, мравефермата в никой момент не излиза на слънце.
- Влажност: Водата е много важна за мравките. Те могат да оцелеят седмица без храна, но да умрат за 1 ден без вода. В зависимост от вида, влажността в мравефермата трябва да е различна. Ларвите на мравките се нуждаят от влажна и топла, а какавидите от суха и топла среда. За овлажняването се предвижда система още при строежа на мравефермата. Тя може да е ров в гипса или Ytong-а, в който да се сипва вода или фитил от памук или канап, едната част, на който да е в пръстта (при терариум или класически тип), а другата да се навлажнява. Може да се пръска и с пулверизатор.
- Температура: Активността на мравките зависи до голяма степен от температурата, бързината на развитие на ларвите и какавидите също зависи от температурата. За различните видове оптималната температура е различна, но е около 25°C, трябва да се нагрява само част от гнездото, за да могат мравките да изберат оптималната температура сами. За нагряване може да се използва лампа (трябва да се постави така, че светлината да не попада върху мравките, може да се опуши или да се постави от задната страна на мравефермата, трябва да се внимава стъклото/пластмасата да не се счупи/запали от топлината) или адаптер (при понижаване на напрежението се отделя топлина), който да се постави така, че да топли мравефермата. Може да се използва и специално направен за целта нагревател. Добре е през пасивния период на мравките (октомври-март) да се оставят на студено (около 10°C), за да не се нарушава ритъма им на живот - нормално е през това време да спят зимен сън.
- Храна: Противно на общоприетото схващане не всеки всички видове мравки са всеядни. Ако не знаете какво точно ядат мравките ви - пробвайте - дайте им умрели насекоми (всякакви видове и размери - мухи, скакалци, дрозофили (винарки), хлебарки, оси, пчели, бръмбари, дори мравки...), гъсеници, месо, зърна (жито, сусам, орехи, лешници...) за протеини и мед за въглехидрати. Може да им приготвите мравешко желе - проста рецепта за приготвянето му: смесват се мед, вода, захар и витамини и минерали (ефервесцентни) и се дават на мравките на малки порции, държи се на студено, защото бързо ферментира и мухлясва.
Абонамент за:
Публикации (Atom)