Древна супернова – отново на небосвода!
През 1572 г. на небосклона в съзвездието Касиопея в Млечния път се появила нова звезда, която втрещила тогавашните астрономи и разбила на пух и прах древните теории за вселената. Тя била толкова ярка, че в продължение на две седмици се виждала дори и през деня. Но 16 месеца след появата си тя също толкова мистериозно изчезнала.
Сред учените, които й се възхищавали, но и я изучавали, бил и датският астроном Тихо Брахе Той записал точното й местоположение в книгата си "Stella Nova", а измерванията му показали, че звездата е разположена далеч отвъд Луната. Това от своя страна противоречало драстично на традицията, установена още от Аристотел, че тези далечни звезди са непроменливи, и доминирала в продължение на 2000 години западната мисъл.
Изследванията на Брахе прокарали пътя на учени като Йохан Кеплер, Галилео Галилей, Исак Нютон и др. и драматично променили възприятието на хората за вселената.
След повече от четири века в забвение сега суперновата отново се яви на небосклона, този път засечена от учени от институтапо астрономия "Макс Планк". С помощта на телескопи в Хавай и Испания те уловили светлинно ехо от оригиналната експлозия, отразено в междузвезден прах.
Своеобразният "фосилен отпечатък" на суперновата на Брахе е публикуван по страниците на научното списание "Нейчър". "Проучването ще разбули една 400-годишна мистерия и ще обясни една явление, приковала вниманието на астрономите за десетилетия и променило историята на науката", заяви д-р Оливер Краузе. "В края на краищата тя доведе до изоставянето на идеята, че небето не се променя".
Един от основните проблеми в случая е, че доскоро не беше възможно да се класифицира типът на избухналата през 1572 г. супернова. Въз основа на историческите описания тя беше определена като клас Iа. При този клас бели джуджета преминават през титанична термоядрена експлозия и изхвърлят материал със скорост от 29 000 км/сек, което е близо една десета от скоростта на светлината. Останките от тази супернова се се разпръснали през послединте 400 години в облак газ и прах с диаметър над 20 светлинни години. Природата на експлозията обаче така и оставаше забулена в тайна.
Оригиналната светлина от взрива достигнала Земята именно през 1572 г. и била наблюдавана от Брахе, но дори и днес последвали вълни продължават да идват непряко, отразени в огледалото на междузвездния прах и частици, обяснява д-р Краузе. Това светлинно ехо съдържа своеобразния отпечатък на оригиналната супернова и се ползва от астрономите за пътуване назад във времето.
С помощта на обсерваторията Калар Алто в Испания и Мауна Кеа в Хавай екипът от "Макс Планк" успял да възстанови почти до максимум оригиналната яркост на суперновата потвърдил, че тя действително е от класа Iа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар