Галактика - Съвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център

С откриването на телескопа хората разбират, че нощното небе не е изпълнено само със звезди, а и с много мъгливи обекти. С повишаване на мощността на телескопите се вижда, че някои от тези мъгляви обекти имат спирална структура. Считало се е, че тези обекти са част от Млечния път или че са разположени относително близо. През 1920 година, двама астрономи предизвикват голям дебат по въпроса за природата на тези спирални обекти. Дали тези обекти наистина са част от Млечния път или са сбор от звезди извън нашата Галактика? Едуин Хъбъл изучава тези обекти и открива, че те са съставени от звезди, разрешавайки по този начин дебата. Оказва се, че това не са мъглявини, а отделни галактики. Внезапно Вселената се оказва много голяма, а нашата Галактика е една от милиардите галактики във Вселената.

Галактиките са огромни съвкупности от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център. Броят на звездите в тях е от порядъка на десетки и стотици милиарди. Най-големите галактики имат диаметър около 30-40 хиляди парсека, а най-малките - хиляди пъти по-малък, а масите им могат да се различават милиони пъти. Голяма част от галактиките са обединени в огромни галактични купове, а разстоянията между тях са само около 10-20 пъти по-големи от диаметъра им, така, че нерядко се наблюдават взаимодействащи галактики. В галактиките се съдържат звезди от най-различни типове, а също и звездни купове, мъглявини и частици, разпръснати в междузвездното пространство. 

Формите и размерите на галактиките са твърде разнообразни. Хъбъл продължава изучаването на галактиките и неговите наблюдения довеждат до класифицирането на галактиките според тяхната форма на спирални, елиптични и неправилни. Голямо значение за облика на формираща се галактика има и масата на протогалактическия облак. Въртеливото движение на газовия облак предизвиква централно сгъстяване на веществото и така се формират спиралните галактики. Характерно за тях са сравнително ярките спирални ръкави, които излизат от ядрото (тип S), а има и такива, на които ядрото е пресечено от прахов диск (тип SB). И двата типа спирални галактики се разделят на три подтипа: a, b и c. Първите имат добре очертани ядро и ръкави, вторите - по-разтеглени ръкави, а при третия подтип ръкавите са много разтеглени, а ядрото е малко и почти незабележимо. Нашата галактика Млечния път е представител на спиралните галактики. Друга такава галактика е Водовъртеж (М51) в съзвездието Ловджийски кучета, която може да се наблюдава с телескоп. Единствената спирална галактика, видима с просто око, е галактиката Андромеда (М31), която е копие на Млечния път.

От газовите облаци, в които липсва въртеливо движение, се оформят елиптични галактики. Тези галактики се означават с буквата E и се разделят на няколко подгрупи според тяхната сплеснатост. Представител на елиптичните галактики е гигантската М87 в съзвездието Дева. Неправилните галактики (означават се с I) се формират от газови облаци, в които има въртящ момент, но няма централно сгъстяване на веществото. Такива са галактиките Големия Магеланов облак и Малкия Магеланов облак, видими от южното полукълбо на Земята.