3500 пр. Хр. - Египет - Часовник
Часовникът като уред за измерване на времето използва стабилен периодичен процес (околоосното въртене на Земята, люлеене на махало, трептене на пластинки или атоми) или равномерно (постъпателно или въртеливо) движение. Най-старите (III хилядолетие пр. Хр.) часовници са слънчевите. От II хилядолетие пр. Хр. са известни водните (клепсидри) и пясъчните часовници. През средните векове се използват градуирани свещи, маслени и звездни часовници. Прототип на съвременния механичен часовник създава (1657) Х. Хюйгенс. В средата на 19 в. се появяват електромеханичните и електрическите часовници, а през 20 в. - електронните кварцови часовници.
3500-3200 пр. Хр. - Месопотамия - Колело
Колелото е основно средство за предаване и преобразуване на въртеливо движение и основен вид движител в наземните транспортни средства. Дървеният диск е известен от IV хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия, венецът със спици - от II хилядолетие пр. Хр
3000 пр. Хр. - Вавилон, Египет - Календар
В основата на календара лежат периодични астрономични явления - смяна на деня и нощта, на лунните фази, на годишните времена; измерват се със средно слънчево денонощие, синодичен месец и тропична година, които не са съизмерими. Календарите са слънчеви, лунни и лунно-слънчеви. Първите календари са от 30 в. пр. Хр. - лунен във Вавилон и слънчев в Древния Египет. Съвременният слънчев календар води началото си от египетския, чиято година има 365 d. Разликата (0,25 d) между египетската и тропичната година води до грешка от 1 d на 4 г. За премахване на тази грешка Созиген по нареждане на Юлий Цезар реформира египетския календар.Новият календар (юлиански) е въведен на 1 ян. 45 г. пр. Хр.: 3 поредни години са обикновени, с по 365 d, а всяка четвърта (поредното и число се дели на 4) е високосна, с 366 d. Разликата (11 min 14 s) между юлианската и тропичната година води до грешка от 3 d на 400 г. За премахване на тази грешка папа Григорий XIII реформира през 16 в. юлианския календар (стар стил) и въвежда григорианския календар (нов стил), в който от столетните години високосни са годините, на които стотиците се делят на 4; въведен в България през 1916. Разликата (26 s) между средната продължителност на григорианската и на тропичната година води до грешка от 1 d на 3280 г.
2600 пр. Хр. - Египет - Стъкло
Най-древни находки от стъкло са открити в Египет - мъниста, амулети от непрозрачна стъклена маса (III хилядолетие пр. Хр.), чаша (II хилядолетие пр. Хр.). През I хилядолетие пр. Хр. производството на стъкло се разпространява в Месопотамия. Центрове в древността: Александрия и Сидон. Прозрачното стъкло и стъклодувът се появяват в Древния Рим (1 в. пр. Хр.) - Северна Италия, Испания, Галия, Фландрия, областите около река Рейн. След 5 в. център на производството на стъкло е Византия, през 12-15 в. - Дамаск, Алепо, Персия. От 9-10 в. във Венеция се изработва стъкло от бенедиктинците, през 13 в. се появяват венецианската стъклена бижутерия и тънкото стъкло. През 14-16 в. стъклопроизводството е развито в Германия (Рейнска област) и Чехия (Бохемия) - нови форми от дебело стъкло, кристално стъкло, Франция, Англия, Холандия. В България има находки от антични и средновековни стъклени съдове и украшения (гривни). По време на османското владичество се внасят съдове от фино венецианско стъкло. Промишленото производство в България е от края на 19 в.
400 пр. Хр. - Китай - Компас
Компасът е създаден за първи път в Китай през 400в. пр. Хр. Представлява уред за ориентиране, показващ приблизително посоката север. Компасът е магнитен (с магнитна стрелка), жирокомпас (с жироскоп), радиокомпас (с радиофар) и др.
Знаете ли, че Архимедовият винт представлява Водоподемна машина. Поставя се наклонено спрямо хоризонта на около 40°, като долният му край се потапя във водата. Издига вода на 3–4 m. Изобретен от Архимед по време на посещение в Египет за изпомпване на вода от делтата на Нил.
105 г. - Китай - Хартия
Хартията за пръв път е получена в Китай през 2 в.; в Европа е пренесена от арабите (11-12 в.). Известни са около 600 вида хартия - за писане и печат, газо- и водонепроницаема, огнеустойчива, светлочувствителна, с диелектрически свойства и др. Хартията се получава от целулоза (от бор, ела, смърч и др.), дървесна маса, слама и целулозни вторични суровини (памучни и ленени отпадъци и др.).
Хартиената каша (смлените суровини с добавки вода, пълнители, лепила, проклейващи вещества, багрила) постъпва в машина за производство на хартия (изобретена през 1799 от френския техник Н. Л. Робер). В машината последователно се извършват процесите отливане, формуване, обезводняване, сушене, обработване и навиване на готовата хартия на роли.
Около 1000 г. - Китай - Барут
Барутът е открит в Китай около 1000 г. Той е твърда уплътнена смес от взривни вещества с метателно действие. Смес е от сяра, въглища и селитра. Използва се като заряд в огнестрелните оръжия оръжие и за направата на пиротехнически смеси и експлозиви.
около 1300 г. - Италия - Очила
Очила са изобретени в Италия около 1300 г. Това е уред за корекция на дефекти в зрението или за защита на очите. Коригиращите очила са от лещи: изпъкнали сферични (при далекогледство), вдлъбнати сферични (при късогледство), цилиндрични (при астигматизъм), призматични (при кривогледство); основен принцип: намаляват или увеличават фокусното разстояние на очната леща, за да се постигне ясен образ върху ретината Защитните очила против различни лъчения, прах, вода са от специален материал и със специална форма.
около 1445 г. - Йохан Гутенберг от Германия - Печатарска машина
Печатарска машина е изобретена от Йохан Гутенберг от Германия около 1445 г. Това е полиграфична машина за получаване на идентични с оригинала отпечатъци от редварително изработена печатна форма. Видът на печата, на хартията (ролна или листова) и на печатния апарат определя конструкцията на печатарската машина.
1590г. - Захариас Янсен от Нидерландия - Микроскоп
Микроскопът е изобретен от Захариас Янсен от Нидерландия 1590 г.и е оптичен уред за наблюдаване при голямо увеличение (до 2000 пъти) на малки (обикновено невидими с невъоръжено око) обекти и детайли по тях. Състои се от обектив и окуляр. Увеличението на микроскопа е произведение от увеличението на обектива и окуляра и е ограничено от дифракционни явления. Според целите и устройството си микроскопът е обикновен, бинокулярен, металографски, инструментален, поляризационен, електронен и др.
1608 г. - Ханс Липерсхайм от Нидерландия - Телескоп
Телескопът е изобретен от Ханс Липерсхайм от Нидерландия през 1608 г. Това е астрономичен уред за изучаване на космичните тела по електромагнитното им излъчване. Телескопите са гама-, рентгенови, ултравиолетови, оптични, инфрачервени, радиотелескопи. Оптичните телескопи са рефрактори (лещови) и рефлектори (огледални).
1642 г. - Блез Паскал от Франция - Калкулатор
Калкулаторът е конструиран от Блез Паскал от Франция през 1642 г. и е изчислително устройство за извършване на аритметични действия с цифрова информация. Числата и действията, които се извършват с тях, се набират ръчно чрез цифрова и функционална клавиатура.
1712 г. - Томас Нюкъмен от Великобритания - Парна машина
Парна машината е бутален двигател с външно горене, преобразуващ потенциалната енергия на водна пара в механична работа. При разширението си парата изтласква бутало, чието възвратно-постъпателно движение се преобразува във въртеливо движение на вала с помощта на колянов механизъм. Създадена като помпа през 1712 от Т. Нюкомън Усъвършенствана от Дж. Уат, който през 1769 получава първия патент за парен двигател. До началото на 20 в. е основен двигател в промишлеността и транспорта; днес има ограничено приложение.
1752 г. - Бенджамин Франклин от САЩ - Мълниеотвод
Мълниеотводът е изобретен от Бенджамин Франклин от САЩ през 1752 г. Това е устройство за защита на сгради и съоръжения от разрушителното действие на мълнии. Мълниеотводът е заострен метален прът, заземен и издигнат над защитавания обект; приема върху себе си електрическия удар на мълнията и го отвежда в земята.
1769 г. - Никола-Жозеф Кюньо от Франция - Автомобил
Автомобилът е самоходна транспортна машина, която се движи по безрелсов път. Превозва хора (пътнически - лек автомобил и автобус), товари (товарен автомобил) или постоянно монтирани на него съоръжения за извършване на технологична, културна или санитарна дейност (специални и специализирани автомобили) или се използва за автомобилен спорт (състезателен автомобил). Състои се от двигател (с вътрешно горене, газотурбинен, електрически, парен), шаси, каросерия, електрообзавеждане, контролни уреди, теглително обзавеждане. Технически параметри: максимална височина 4 m; максимална дължина 18 m (за автобуси и товарни автомобили с 1 ремарке), 16,5 m (за влекачи с 1 полуремарке), 22 m (за товарни автомобили с 2 ремаркета); максимална маса 17 t (за единични автобуси), 26 t (за съчленени автобуси), 38 t (за автовлакове); максимално натоварване на ос 10 t (при минимално разстояние между 2 съседни моста над 2 m). Автомобилът с парен двигател е създаден 1769 от френския изобретател Н.-Ж. Кюньо, с двигател с вътрешно горене - 1885-86 от германските изобретатели К. Бенц и Г. Даймлер.
1790 г. - Томас Сейнт от Великобритания - Шевна машина
Томас Сейнт от Великобритания е създателят на шевната машина през 1790 г.Тя служи за нанасяне на бодови редове. Бива обикновена (за прав бод) и специална (за верижен бод - образува бримки със специална форма или изпълнява специални производствени операции); с грайферен, покривен и оверлоков шев; с 1, 2 и повече игли. Първата механична шевна машина с верижен шев е създадена през 1804 от английския изобретател Т. Топ, с прав двулицев двуконечен шев - през 1846 от американския изобретател И. Хау, битовата - през 1851 от американския изобретател А. М. Сингер.
1800 г. - Алесандро Волта от Италия - Електрическа батерия
Електрическа батерия, чийто създател е Алесандро Волта от Италия през 1800 г., е група от последователно или успоредно свързани помежду си електрически елементи за получаване на по-високо напрежение, ток, капацитет и мощност. Електрически елемент - източник на електрически ток, при който електрическата енергия се получава за сметка на химична енергия. Състои се от 2 метални електрода (анод и катод), потопени в електролит - разтвор на сол или киселина. Основната величина на електрическия елемент е електродвижещото напрежение на пресен елемент, измерено при отворена външна верига
Приложение - за електрическо захранване с постоянен ток.
1803 г. - Ричард Тревитик от Великобритания - Локомотив
Локомотивът е транспортно средство със собствен силов агрегат и система за управление, пригодено да се движи по релсов път и да тегли вагони. Според предназначението си бива магистрален (пътнически, товарен, универсален и експресен), маневрен и промишлен; според силовия агрегат - парен (с парен котел и бутална парна машина или парна турбина), дизелов (с дизелов двигател), електрически (с външен източник на енергия и силови машини електродвигатели) и газотурбинен (с газотурбинен двигател). Първите локомотиви са парни. Създадени във Великобритания от Р. Тревитик (1803); от Дж. Стефенсон- рудничен (1814) и пътнически (1829) локомотив.
1807 г. - Робърт Фултън от САЩ - Параход
Параходът е самоходен кораб, задвижван от парна турбина (турбоход) или парна машина. Първият параход е построен от американския изобретател Р. Фултън през 1807г.
1817 г. - Барон Карл фон Драйз от Германия - Велосипед
Велосипедът е крачно задвижвано (чрез педали и верижна предавка) транспортно средство с 2 или 3 пневматични колела. Бива пътнически, спортен, състезателен, специален, сгъваем. Велосипед за 2 и повече от 2 души е тандем. В близък до съвременния вид велосипед е създаден в края на 19 в. Първият велосипед е построен от Барон Карл фон Драйз през 1817 г.
1827 г. - Жозеф Нисефор Ниепс от Франция - Фотоапарат
Фотоапаратът е оптико-механично устройство за получаване на образ на фотографирания обект върху фотоматериал. Състои се от светлонепроницаема камера, обектив, затвор, визьор и механизъм за фокусиране. Фотоапаратите биват визьорни с далекомер, огледално-рефлексни - с фотолента, с фотоплака, широкоформатни, малкоформатни, миниатюрни, средноформатни; полуавтоматични, автоматични и др. Фотоапаратите са много разнообразни по конструкция и предназначение. Първият Фотоапарат е създаден от французина Жозеф Нисефор Ниепс през 1827 г.
1832 г. - Павел Лвович Шилинг от Русия - Телеграф
През 1832 г. Павел Лвович Шилинг от Русия изобретява телеграфът е крайно устройство за предаване или приемане на електрически телеграфни сигнали при осъществяване на телеграфна връзка. Състои се от приемник, предавател и токозахранващо устройство. Бива пишещ (не се използва) - възпроизвежда знаците във вид на точки и тирета върху хартиена лента, обикновено по по телеграфния код на С.Морз, печатащ (далекопишеща машина) - съобщението се възпроизвежда с букви, цифри и знаци върху хартиен лист, и образен (фототелеграфен апарат) - съобщението се възпроизвежда със специфичните му подробности.
1834 г. - Джейкъб Пъркинс от Великобритания - Хладилник
През 1834 г. Джейкъб Пъркинс от Великобритания изобретява хладилникът - устройство, сграда или помещение, в което се охлаждат, замразяват и съхраняват хранителни и други продукти при температура, по-ниска от температурата на околната среда, чрез хладилни машини. Бива домашен хладилник - за кратковременно съхраняване на малки количества продукти, обикновено компресорен, и промишлен хладилник - за продължително съхраняване на големи количества продукти при температура от -1 до 2 °С (при охлаждане) и от -20 до -25 °С (при замразяване). Промишлените хладилници са подготвителни, производствени, антрепозитни, търговски, транспортни и др.
1860 г. - Етиен Льоноар от Франция - Двигател с вътрешно горене
Двигателят с вътрешно горене е топлинен двигател, в чието работно пространство протичат изгарянето на горивото и преобразуването на топлинната енергия в механична работа. Бива с течно или с газово гориво; 4-тактов (работният цикъл се извършва за 4 хода на буталото или за 2 завъртания на коляновия вал) или 2-тактов (съответно за 2 хода или за 1 завъртане); с външно или с вътрешно образуване на гориво-въздушна смес; с възпламеняване от външен източник (например електрическа искра) и със самовъзпламеняване на горивото; с течностно или с въздушно охлаждане; с коляно-мотовилков, ротационен или друг силов механизъм, преобразуващ топлинната енергия. Основни възли: тяло (блок-картер, цилиндрова глава, долен картер), силов и газоразпределителен механизъм, мазителна, охладителна, хранителна, запалителна система и система за пускане. Ефективен коефициент на полезно действие до 45 %. Първият практически годен двигател с вътрешно горене (газов, с 1 цилиндър) е създаден през 1860 във Франция от Е. Льоноар.
1867 г. - Алфред Нобел от Швеция - Динамит
Динамитът е бризантно взривно вещество, пластично или прахообразно; смеси от нитроглицерол (до 75 %), целулозни нитрати, порести вещества (инертни - кизелгур, талк, или активни - дървен въглен или дървесно брашно с NH4NO3). Има скорост на детонация до 8000 m/s. Приложение - в минното и военното дело; замества се с амонити (по-евтини и безопасни). Изобретен (1867) от А. Нобел.
1868 г. - Кристофър Шоулс от САЩ - Пишеща машина
Пишещата машина е устройство за печатане на текст чрез последователно нанасяне на изображенията на знаци върху хартия. Най-често е съоръжена с клавиатура и система от лостове, в края на които има релефни изображения на знаците. Бива с ръчно и с електрическо задвижване. Първи получава патент за пишеща машина английският изобретател Х. Милс през 1714. Първата практически използваема пишеща машина е изобретена от американците К. Л. Шоулс, К. Глидън и С. У. Соул през 1867. Произведена е и е пусната на пазара през 1874 от фирмата "Ремингтън". Днес пишещата машина губи своето значение за сметка на компютъра и принтера. Смята се за предшественик на компютърната клавиатура.
1877г. - Томас Едисон от САЩ - Грамофон
Грамофонът е устройство за възпроизвеждане на моно- или стереозвукозапис от грамофонна плоча. Електрическият грамофон се състои от устройство за въртене на плочата, рамо, звукоотнемател, преобразуващ механичните трептения в електрически, усилвател и високоговорител (озвучително тяло). Изместен от звукотехнически устройства с магнитни и оптични сигналоносители. Грамофонът е изобретен от Томас Едисон от САЩ.
1879 г. - Джоузеф Суон от Великобритания и Томас Едисон от САЩ - Електрическа лампа
Електрическата лампа е топлинен светлоизточник, в който светлината се излъчва от нажежено тяло (обикновено волфрамова жичка) при преминаване на електрическия ток през него. Нажежаемата жичка е разположена във вакуум в стъклена колба, която е прикачена към метален цокъл (винтов или байонетен), служещ за връзка на нажежаемата лампа към електрическата мрежа. Има мощност от 15 до 2000 W. Приложение - за общо осветление, прожекционни лампи, руднични лампи, лампи за фарове и др. Електрическата лампа е изобретена от Джоузеф Суон от Великобритания и Томас Едисон от САЩ през 1879 г..
1895 г. - Луи Жан Люмиер от Франция -Кинопрожекционен апарат
Кинопрожекционния апарат е оптико-механичен уред за прожектиране на кинофилм върху екран. Състои се от транспортен механизъм, филмови касети, осветителна система, прожектираща оптична система, звуковъзпроизвеждаща част и електрозахранване. Кинопрожекционният апарат е създаден от Луи Жан Люмиер от Франция през 1895 г.
1895-1896 г. - Алесандър Попов от Русия и Гулиелмо Маркони от Италия - Радио
Радиоприемникът е електронен апарат, в който полезният сигнал се отделя от множеството постъпващи радиосигнали, преобразува се, усилва се и въздейства на изходното устройство (високоговорител, слушалки, пишещо или друго устройство). Радиоприемниците са линейни (с пряко усилване) или суперхетеродинни. Линейният радиоприемник се състои от входно устройство 1, високочестотен усилвател, детектор и нискочестотен усилвател. Антената и заземяването се включват към входното устройство, а изходното устройство - към нискочестотен усилвател. Суперхетеродинният радиоприемник съдържа още честотен преобразовател и междинночестотен усилвател. Има по-добра чувствителност и избирателност. Алесандър Попов от Русия и Гулиелмо Маркони от Италия са създателите на радиото (1895-1896 г.)
1903 г. - Уилбър и Орвил Райт от САЩ - Самолет
Самолетът е изобретен от Уилбър и Орвил Райт от САЩ през 1903 г. Това е летателно устройство, по-тежко от въздуха, с крила за създаване на подемна сила и с движител за създаване на теглителна сила (с изключение на безмоторния самолет, който излита, теглен от друг самолет). Състои се от крило тяло (служи за поместване на екипажа, пътниците, товара, обзавеждането), колесник (използва се при излитане, кацане и рулиране) и опашни плоскости (придават устойчивост и управляемост). Според предназначението си самолетът бива граждански (транспортен, спортен, рекорден, туристически, учебно-тренировъчен, селскостопански, специален и др.) и военен (изтребител, бомбардировач, разузнавателен, транспортен, санитарен и др.); според броя на крилата – едноплощник и двуплощник; според типа на устройството за излитане и кацане - сухопътен, водосамолет и самолет амфибия; според вида на движителя - витлов и реактивен; според скоростта, която достига - подзвуков, свръхзвуков и хиперзвуков; според начина на излитане и кацане - с вертикално и с обикновено излитане и кацане.
1923-1927г. - Владимир Зворикин от САЩ и Фило Фарнсуърт от САЩ - Телевизия
В периода 1923-1927 г. Владимир Зворикин и Фило Фарнсуърт от САЩ изобретяват телевизията - предаване на изображения на разстояние посредством радиоелектронни устройства. В телевизията е приет принципът на последователното предаване на елементите на изображението. В мястото на предаване те се преобразуват в последователност от електрически сигнали (които заедно със спомагателни електрически импулси образуват комплектен телевизионен сигнал), предават се по съобщителен канал до мястото на приемане, където се извършва обратното преобразуване. Видове телевизии: черно-бяла, цветна, стереоскопична (обемна), промишлена, радиоразпръсквателна, видеотелефон, кабелна, космична, подводна и др. Приложение – като средство за масова информация, за научни, технически, образователни и др. цели.
1937-1942 г. - Джон Атанасов от САЩ - Компютър
През 1937-1942 Джон Атанасов изобретява компютъра като съвкупност от апаратни и програмни средства за автоматична обработка на информация. Според съставните си елементи компютрите биват електронни, оптични, пневматични, хидравлични, биологични и др., според вида на представяне на информацията - цифрови, аналогови и хибридни. По функционални възможности условно се делят на 3 класа: миникомпютри (персонални компютри), универсални компютри (използват се във финансовата и промишлената сфера) и суперкомпютри. Компютърът с класическа архитектура се състои от процесор, оперативна памет, специализирани устройства за управление на периферни устройства и външна памет. Всички схеми са включени към магистрален интерфейс, който реализира обмен на данни, адреси и управляващи сигнали. Към апаратното осигуряване се включват и външни устройства (монитор, принтер, модем и др.). Програмното осигуряване представлява набор от компютърни програми.
4 октомври 1957г. - "Спутник-1", СССР - Изкуствен спътник на Земята
На 4 октомври 1957 г. е изтрелян първият изкуствения спътник - космичен летателен апарат, който се движи по околоземна орбита. Извежда се в орбита чрез ракета носител със скорост, равна или по-голяма (до 1, 4 пъти) от I космична скорост (7, 9 km/s), както и от борда на космичен летателен апарат. Минималната височина на полета е около 150 km. Бива научноизследователски и приложен (геодезичен, навигационен, съобщителен, метеорологичен и др.). Първият ИСЗ е изведен в орбита на 4 окт. 1957 в СССР.
1969 г. – САЩ - Интернет
Интернет е Глобална световна мрежова комуникация, която предлага множество информационни услуги чрез взаимносвързани компютри. Интернет води начало от мрежата ARPAnet, разработена от Агенцията за съвременни изследвания към Министерството на отбраната на САЩ (1969). Основните информационни услуги в Интернет са обмен на електронна поща, на файлове (FTP) и на новини (usenet), дистанционно включване към отдалечен компютър (Telnet), търсене и намиране на информация чрез различни заявки (с най-големи възможности днес е World Wide Web - WWW, виж уеб) и др. Интернет непрекъснато се разширява и се променя, като включва нови услуги и нови потребители.
1979г. - Юп Синю от Нидерландия и Тошитада Дой от Япония - Диск и Компактдиск
Дискът е носител на информация във вид на плоска кръгла пластина, покрита с магнитен слой (магнитен диск) или с оптичен слой (оптичен диск). Използва се като запомнящо устройство в компютър. Магнитните дискове са твърди и гъвкави (дискети, флопидискове). Обемът на паметта зависи от вида и радиуса на диска, от начина на записване на информацията и др.; за гъвкави дискове е от 150 kbyte до 2, 8 Mbyte, за твърди дискове - над 1 Gbyte, за оптични дискове - над 10 Gbyte.
Юп Синю от Нидерландия и Тошитада Дой от Япония през 1979 г. създават компактдискът - диск, носител на звукова и (или) видеоинформация, изработен чрез многотиражно производство (пресуване от матрица, получена от съответен стъклен оригинал). Записът се извършва чрез високоенергиен импулснокодово модулиран лазерен лъч, нанасящ вдлъбнатини (питове, маркери) върху фоторезистивния слой на оригинала. Вдлъбнатините са с дълбочина 0, 1 µm, широчина 0, 6 µm и дължина 0, 9-3, 3 µm. Възпроизвеждането се извършва посредством нискоенергиен лазерен лъч на сигналоотнемателя.
4 декември 1981г. – САЩ - Космична совалка
Космичната совалка е пилотирано летателно устройство за многократни полети в атмосферата и Космоса, изобретено в САЩ на 4 декември 1981 г. Излита, ускорява се до орбитална скорост, извършва полет в Космоса и се приземява на летище. Орбиталната степен на космичните совалки е въздушно-космичен самолет.
Часовникът като уред за измерване на времето използва стабилен периодичен процес (околоосното въртене на Земята, люлеене на махало, трептене на пластинки или атоми) или равномерно (постъпателно или въртеливо) движение. Най-старите (III хилядолетие пр. Хр.) часовници са слънчевите. От II хилядолетие пр. Хр. са известни водните (клепсидри) и пясъчните часовници. През средните векове се използват градуирани свещи, маслени и звездни часовници. Прототип на съвременния механичен часовник създава (1657) Х. Хюйгенс. В средата на 19 в. се появяват електромеханичните и електрическите часовници, а през 20 в. - електронните кварцови часовници.
3500-3200 пр. Хр. - Месопотамия - Колело
Колелото е основно средство за предаване и преобразуване на въртеливо движение и основен вид движител в наземните транспортни средства. Дървеният диск е известен от IV хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия, венецът със спици - от II хилядолетие пр. Хр
3000 пр. Хр. - Вавилон, Египет - Календар
В основата на календара лежат периодични астрономични явления - смяна на деня и нощта, на лунните фази, на годишните времена; измерват се със средно слънчево денонощие, синодичен месец и тропична година, които не са съизмерими. Календарите са слънчеви, лунни и лунно-слънчеви. Първите календари са от 30 в. пр. Хр. - лунен във Вавилон и слънчев в Древния Египет. Съвременният слънчев календар води началото си от египетския, чиято година има 365 d. Разликата (0,25 d) между египетската и тропичната година води до грешка от 1 d на 4 г. За премахване на тази грешка Созиген по нареждане на Юлий Цезар реформира египетския календар.Новият календар (юлиански) е въведен на 1 ян. 45 г. пр. Хр.: 3 поредни години са обикновени, с по 365 d, а всяка четвърта (поредното и число се дели на 4) е високосна, с 366 d. Разликата (11 min 14 s) между юлианската и тропичната година води до грешка от 3 d на 400 г. За премахване на тази грешка папа Григорий XIII реформира през 16 в. юлианския календар (стар стил) и въвежда григорианския календар (нов стил), в който от столетните години високосни са годините, на които стотиците се делят на 4; въведен в България през 1916. Разликата (26 s) между средната продължителност на григорианската и на тропичната година води до грешка от 1 d на 3280 г.
2600 пр. Хр. - Египет - Стъкло
Най-древни находки от стъкло са открити в Египет - мъниста, амулети от непрозрачна стъклена маса (III хилядолетие пр. Хр.), чаша (II хилядолетие пр. Хр.). През I хилядолетие пр. Хр. производството на стъкло се разпространява в Месопотамия. Центрове в древността: Александрия и Сидон. Прозрачното стъкло и стъклодувът се появяват в Древния Рим (1 в. пр. Хр.) - Северна Италия, Испания, Галия, Фландрия, областите около река Рейн. След 5 в. център на производството на стъкло е Византия, през 12-15 в. - Дамаск, Алепо, Персия. От 9-10 в. във Венеция се изработва стъкло от бенедиктинците, през 13 в. се появяват венецианската стъклена бижутерия и тънкото стъкло. През 14-16 в. стъклопроизводството е развито в Германия (Рейнска област) и Чехия (Бохемия) - нови форми от дебело стъкло, кристално стъкло, Франция, Англия, Холандия. В България има находки от антични и средновековни стъклени съдове и украшения (гривни). По време на османското владичество се внасят съдове от фино венецианско стъкло. Промишленото производство в България е от края на 19 в.
400 пр. Хр. - Китай - Компас
Компасът е създаден за първи път в Китай през 400в. пр. Хр. Представлява уред за ориентиране, показващ приблизително посоката север. Компасът е магнитен (с магнитна стрелка), жирокомпас (с жироскоп), радиокомпас (с радиофар) и др.
Знаете ли, че Архимедовият винт представлява Водоподемна машина. Поставя се наклонено спрямо хоризонта на около 40°, като долният му край се потапя във водата. Издига вода на 3–4 m. Изобретен от Архимед по време на посещение в Египет за изпомпване на вода от делтата на Нил.
105 г. - Китай - Хартия
Хартията за пръв път е получена в Китай през 2 в.; в Европа е пренесена от арабите (11-12 в.). Известни са около 600 вида хартия - за писане и печат, газо- и водонепроницаема, огнеустойчива, светлочувствителна, с диелектрически свойства и др. Хартията се получава от целулоза (от бор, ела, смърч и др.), дървесна маса, слама и целулозни вторични суровини (памучни и ленени отпадъци и др.).
Хартиената каша (смлените суровини с добавки вода, пълнители, лепила, проклейващи вещества, багрила) постъпва в машина за производство на хартия (изобретена през 1799 от френския техник Н. Л. Робер). В машината последователно се извършват процесите отливане, формуване, обезводняване, сушене, обработване и навиване на готовата хартия на роли.
Около 1000 г. - Китай - Барут
Барутът е открит в Китай около 1000 г. Той е твърда уплътнена смес от взривни вещества с метателно действие. Смес е от сяра, въглища и селитра. Използва се като заряд в огнестрелните оръжия оръжие и за направата на пиротехнически смеси и експлозиви.
около 1300 г. - Италия - Очила
Очила са изобретени в Италия около 1300 г. Това е уред за корекция на дефекти в зрението или за защита на очите. Коригиращите очила са от лещи: изпъкнали сферични (при далекогледство), вдлъбнати сферични (при късогледство), цилиндрични (при астигматизъм), призматични (при кривогледство); основен принцип: намаляват или увеличават фокусното разстояние на очната леща, за да се постигне ясен образ върху ретината Защитните очила против различни лъчения, прах, вода са от специален материал и със специална форма.
около 1445 г. - Йохан Гутенберг от Германия - Печатарска машина
Печатарска машина е изобретена от Йохан Гутенберг от Германия около 1445 г. Това е полиграфична машина за получаване на идентични с оригинала отпечатъци от редварително изработена печатна форма. Видът на печата, на хартията (ролна или листова) и на печатния апарат определя конструкцията на печатарската машина.
1590г. - Захариас Янсен от Нидерландия - Микроскоп
Микроскопът е изобретен от Захариас Янсен от Нидерландия 1590 г.и е оптичен уред за наблюдаване при голямо увеличение (до 2000 пъти) на малки (обикновено невидими с невъоръжено око) обекти и детайли по тях. Състои се от обектив и окуляр. Увеличението на микроскопа е произведение от увеличението на обектива и окуляра и е ограничено от дифракционни явления. Според целите и устройството си микроскопът е обикновен, бинокулярен, металографски, инструментален, поляризационен, електронен и др.
1608 г. - Ханс Липерсхайм от Нидерландия - Телескоп
Телескопът е изобретен от Ханс Липерсхайм от Нидерландия през 1608 г. Това е астрономичен уред за изучаване на космичните тела по електромагнитното им излъчване. Телескопите са гама-, рентгенови, ултравиолетови, оптични, инфрачервени, радиотелескопи. Оптичните телескопи са рефрактори (лещови) и рефлектори (огледални).
1642 г. - Блез Паскал от Франция - Калкулатор
Калкулаторът е конструиран от Блез Паскал от Франция през 1642 г. и е изчислително устройство за извършване на аритметични действия с цифрова информация. Числата и действията, които се извършват с тях, се набират ръчно чрез цифрова и функционална клавиатура.
1712 г. - Томас Нюкъмен от Великобритания - Парна машина
Парна машината е бутален двигател с външно горене, преобразуващ потенциалната енергия на водна пара в механична работа. При разширението си парата изтласква бутало, чието възвратно-постъпателно движение се преобразува във въртеливо движение на вала с помощта на колянов механизъм. Създадена като помпа през 1712 от Т. Нюкомън Усъвършенствана от Дж. Уат, който през 1769 получава първия патент за парен двигател. До началото на 20 в. е основен двигател в промишлеността и транспорта; днес има ограничено приложение.
1752 г. - Бенджамин Франклин от САЩ - Мълниеотвод
Мълниеотводът е изобретен от Бенджамин Франклин от САЩ през 1752 г. Това е устройство за защита на сгради и съоръжения от разрушителното действие на мълнии. Мълниеотводът е заострен метален прът, заземен и издигнат над защитавания обект; приема върху себе си електрическия удар на мълнията и го отвежда в земята.
1769 г. - Никола-Жозеф Кюньо от Франция - Автомобил
Автомобилът е самоходна транспортна машина, която се движи по безрелсов път. Превозва хора (пътнически - лек автомобил и автобус), товари (товарен автомобил) или постоянно монтирани на него съоръжения за извършване на технологична, културна или санитарна дейност (специални и специализирани автомобили) или се използва за автомобилен спорт (състезателен автомобил). Състои се от двигател (с вътрешно горене, газотурбинен, електрически, парен), шаси, каросерия, електрообзавеждане, контролни уреди, теглително обзавеждане. Технически параметри: максимална височина 4 m; максимална дължина 18 m (за автобуси и товарни автомобили с 1 ремарке), 16,5 m (за влекачи с 1 полуремарке), 22 m (за товарни автомобили с 2 ремаркета); максимална маса 17 t (за единични автобуси), 26 t (за съчленени автобуси), 38 t (за автовлакове); максимално натоварване на ос 10 t (при минимално разстояние между 2 съседни моста над 2 m). Автомобилът с парен двигател е създаден 1769 от френския изобретател Н.-Ж. Кюньо, с двигател с вътрешно горене - 1885-86 от германските изобретатели К. Бенц и Г. Даймлер.
1790 г. - Томас Сейнт от Великобритания - Шевна машина
Томас Сейнт от Великобритания е създателят на шевната машина през 1790 г.Тя служи за нанасяне на бодови редове. Бива обикновена (за прав бод) и специална (за верижен бод - образува бримки със специална форма или изпълнява специални производствени операции); с грайферен, покривен и оверлоков шев; с 1, 2 и повече игли. Първата механична шевна машина с верижен шев е създадена през 1804 от английския изобретател Т. Топ, с прав двулицев двуконечен шев - през 1846 от американския изобретател И. Хау, битовата - през 1851 от американския изобретател А. М. Сингер.
1800 г. - Алесандро Волта от Италия - Електрическа батерия
Електрическа батерия, чийто създател е Алесандро Волта от Италия през 1800 г., е група от последователно или успоредно свързани помежду си електрически елементи за получаване на по-високо напрежение, ток, капацитет и мощност. Електрически елемент - източник на електрически ток, при който електрическата енергия се получава за сметка на химична енергия. Състои се от 2 метални електрода (анод и катод), потопени в електролит - разтвор на сол или киселина. Основната величина на електрическия елемент е електродвижещото напрежение на пресен елемент, измерено при отворена външна верига
Приложение - за електрическо захранване с постоянен ток.
1803 г. - Ричард Тревитик от Великобритания - Локомотив
Локомотивът е транспортно средство със собствен силов агрегат и система за управление, пригодено да се движи по релсов път и да тегли вагони. Според предназначението си бива магистрален (пътнически, товарен, универсален и експресен), маневрен и промишлен; според силовия агрегат - парен (с парен котел и бутална парна машина или парна турбина), дизелов (с дизелов двигател), електрически (с външен източник на енергия и силови машини електродвигатели) и газотурбинен (с газотурбинен двигател). Първите локомотиви са парни. Създадени във Великобритания от Р. Тревитик (1803); от Дж. Стефенсон- рудничен (1814) и пътнически (1829) локомотив.
1807 г. - Робърт Фултън от САЩ - Параход
Параходът е самоходен кораб, задвижван от парна турбина (турбоход) или парна машина. Първият параход е построен от американския изобретател Р. Фултън през 1807г.
1817 г. - Барон Карл фон Драйз от Германия - Велосипед
Велосипедът е крачно задвижвано (чрез педали и верижна предавка) транспортно средство с 2 или 3 пневматични колела. Бива пътнически, спортен, състезателен, специален, сгъваем. Велосипед за 2 и повече от 2 души е тандем. В близък до съвременния вид велосипед е създаден в края на 19 в. Първият велосипед е построен от Барон Карл фон Драйз през 1817 г.
1827 г. - Жозеф Нисефор Ниепс от Франция - Фотоапарат
Фотоапаратът е оптико-механично устройство за получаване на образ на фотографирания обект върху фотоматериал. Състои се от светлонепроницаема камера, обектив, затвор, визьор и механизъм за фокусиране. Фотоапаратите биват визьорни с далекомер, огледално-рефлексни - с фотолента, с фотоплака, широкоформатни, малкоформатни, миниатюрни, средноформатни; полуавтоматични, автоматични и др. Фотоапаратите са много разнообразни по конструкция и предназначение. Първият Фотоапарат е създаден от французина Жозеф Нисефор Ниепс през 1827 г.
1832 г. - Павел Лвович Шилинг от Русия - Телеграф
През 1832 г. Павел Лвович Шилинг от Русия изобретява телеграфът е крайно устройство за предаване или приемане на електрически телеграфни сигнали при осъществяване на телеграфна връзка. Състои се от приемник, предавател и токозахранващо устройство. Бива пишещ (не се използва) - възпроизвежда знаците във вид на точки и тирета върху хартиена лента, обикновено по по телеграфния код на С.Морз, печатащ (далекопишеща машина) - съобщението се възпроизвежда с букви, цифри и знаци върху хартиен лист, и образен (фототелеграфен апарат) - съобщението се възпроизвежда със специфичните му подробности.
1834 г. - Джейкъб Пъркинс от Великобритания - Хладилник
През 1834 г. Джейкъб Пъркинс от Великобритания изобретява хладилникът - устройство, сграда или помещение, в което се охлаждат, замразяват и съхраняват хранителни и други продукти при температура, по-ниска от температурата на околната среда, чрез хладилни машини. Бива домашен хладилник - за кратковременно съхраняване на малки количества продукти, обикновено компресорен, и промишлен хладилник - за продължително съхраняване на големи количества продукти при температура от -1 до 2 °С (при охлаждане) и от -20 до -25 °С (при замразяване). Промишлените хладилници са подготвителни, производствени, антрепозитни, търговски, транспортни и др.
1860 г. - Етиен Льоноар от Франция - Двигател с вътрешно горене
Двигателят с вътрешно горене е топлинен двигател, в чието работно пространство протичат изгарянето на горивото и преобразуването на топлинната енергия в механична работа. Бива с течно или с газово гориво; 4-тактов (работният цикъл се извършва за 4 хода на буталото или за 2 завъртания на коляновия вал) или 2-тактов (съответно за 2 хода или за 1 завъртане); с външно или с вътрешно образуване на гориво-въздушна смес; с възпламеняване от външен източник (например електрическа искра) и със самовъзпламеняване на горивото; с течностно или с въздушно охлаждане; с коляно-мотовилков, ротационен или друг силов механизъм, преобразуващ топлинната енергия. Основни възли: тяло (блок-картер, цилиндрова глава, долен картер), силов и газоразпределителен механизъм, мазителна, охладителна, хранителна, запалителна система и система за пускане. Ефективен коефициент на полезно действие до 45 %. Първият практически годен двигател с вътрешно горене (газов, с 1 цилиндър) е създаден през 1860 във Франция от Е. Льоноар.
1867 г. - Алфред Нобел от Швеция - Динамит
Динамитът е бризантно взривно вещество, пластично или прахообразно; смеси от нитроглицерол (до 75 %), целулозни нитрати, порести вещества (инертни - кизелгур, талк, или активни - дървен въглен или дървесно брашно с NH4NO3). Има скорост на детонация до 8000 m/s. Приложение - в минното и военното дело; замества се с амонити (по-евтини и безопасни). Изобретен (1867) от А. Нобел.
1868 г. - Кристофър Шоулс от САЩ - Пишеща машина
Пишещата машина е устройство за печатане на текст чрез последователно нанасяне на изображенията на знаци върху хартия. Най-често е съоръжена с клавиатура и система от лостове, в края на които има релефни изображения на знаците. Бива с ръчно и с електрическо задвижване. Първи получава патент за пишеща машина английският изобретател Х. Милс през 1714. Първата практически използваема пишеща машина е изобретена от американците К. Л. Шоулс, К. Глидън и С. У. Соул през 1867. Произведена е и е пусната на пазара през 1874 от фирмата "Ремингтън". Днес пишещата машина губи своето значение за сметка на компютъра и принтера. Смята се за предшественик на компютърната клавиатура.
1877г. - Томас Едисон от САЩ - Грамофон
Грамофонът е устройство за възпроизвеждане на моно- или стереозвукозапис от грамофонна плоча. Електрическият грамофон се състои от устройство за въртене на плочата, рамо, звукоотнемател, преобразуващ механичните трептения в електрически, усилвател и високоговорител (озвучително тяло). Изместен от звукотехнически устройства с магнитни и оптични сигналоносители. Грамофонът е изобретен от Томас Едисон от САЩ.
1879 г. - Джоузеф Суон от Великобритания и Томас Едисон от САЩ - Електрическа лампа
Електрическата лампа е топлинен светлоизточник, в който светлината се излъчва от нажежено тяло (обикновено волфрамова жичка) при преминаване на електрическия ток през него. Нажежаемата жичка е разположена във вакуум в стъклена колба, която е прикачена към метален цокъл (винтов или байонетен), служещ за връзка на нажежаемата лампа към електрическата мрежа. Има мощност от 15 до 2000 W. Приложение - за общо осветление, прожекционни лампи, руднични лампи, лампи за фарове и др. Електрическата лампа е изобретена от Джоузеф Суон от Великобритания и Томас Едисон от САЩ през 1879 г..
1895 г. - Луи Жан Люмиер от Франция -Кинопрожекционен апарат
Кинопрожекционния апарат е оптико-механичен уред за прожектиране на кинофилм върху екран. Състои се от транспортен механизъм, филмови касети, осветителна система, прожектираща оптична система, звуковъзпроизвеждаща част и електрозахранване. Кинопрожекционният апарат е създаден от Луи Жан Люмиер от Франция през 1895 г.
1895-1896 г. - Алесандър Попов от Русия и Гулиелмо Маркони от Италия - Радио
Радиоприемникът е електронен апарат, в който полезният сигнал се отделя от множеството постъпващи радиосигнали, преобразува се, усилва се и въздейства на изходното устройство (високоговорител, слушалки, пишещо или друго устройство). Радиоприемниците са линейни (с пряко усилване) или суперхетеродинни. Линейният радиоприемник се състои от входно устройство 1, високочестотен усилвател, детектор и нискочестотен усилвател. Антената и заземяването се включват към входното устройство, а изходното устройство - към нискочестотен усилвател. Суперхетеродинният радиоприемник съдържа още честотен преобразовател и междинночестотен усилвател. Има по-добра чувствителност и избирателност. Алесандър Попов от Русия и Гулиелмо Маркони от Италия са създателите на радиото (1895-1896 г.)
1903 г. - Уилбър и Орвил Райт от САЩ - Самолет
Самолетът е изобретен от Уилбър и Орвил Райт от САЩ през 1903 г. Това е летателно устройство, по-тежко от въздуха, с крила за създаване на подемна сила и с движител за създаване на теглителна сила (с изключение на безмоторния самолет, който излита, теглен от друг самолет). Състои се от крило тяло (служи за поместване на екипажа, пътниците, товара, обзавеждането), колесник (използва се при излитане, кацане и рулиране) и опашни плоскости (придават устойчивост и управляемост). Според предназначението си самолетът бива граждански (транспортен, спортен, рекорден, туристически, учебно-тренировъчен, селскостопански, специален и др.) и военен (изтребител, бомбардировач, разузнавателен, транспортен, санитарен и др.); според броя на крилата – едноплощник и двуплощник; според типа на устройството за излитане и кацане - сухопътен, водосамолет и самолет амфибия; според вида на движителя - витлов и реактивен; според скоростта, която достига - подзвуков, свръхзвуков и хиперзвуков; според начина на излитане и кацане - с вертикално и с обикновено излитане и кацане.
1923-1927г. - Владимир Зворикин от САЩ и Фило Фарнсуърт от САЩ - Телевизия
В периода 1923-1927 г. Владимир Зворикин и Фило Фарнсуърт от САЩ изобретяват телевизията - предаване на изображения на разстояние посредством радиоелектронни устройства. В телевизията е приет принципът на последователното предаване на елементите на изображението. В мястото на предаване те се преобразуват в последователност от електрически сигнали (които заедно със спомагателни електрически импулси образуват комплектен телевизионен сигнал), предават се по съобщителен канал до мястото на приемане, където се извършва обратното преобразуване. Видове телевизии: черно-бяла, цветна, стереоскопична (обемна), промишлена, радиоразпръсквателна, видеотелефон, кабелна, космична, подводна и др. Приложение – като средство за масова информация, за научни, технически, образователни и др. цели.
1937-1942 г. - Джон Атанасов от САЩ - Компютър
През 1937-1942 Джон Атанасов изобретява компютъра като съвкупност от апаратни и програмни средства за автоматична обработка на информация. Според съставните си елементи компютрите биват електронни, оптични, пневматични, хидравлични, биологични и др., според вида на представяне на информацията - цифрови, аналогови и хибридни. По функционални възможности условно се делят на 3 класа: миникомпютри (персонални компютри), универсални компютри (използват се във финансовата и промишлената сфера) и суперкомпютри. Компютърът с класическа архитектура се състои от процесор, оперативна памет, специализирани устройства за управление на периферни устройства и външна памет. Всички схеми са включени към магистрален интерфейс, който реализира обмен на данни, адреси и управляващи сигнали. Към апаратното осигуряване се включват и външни устройства (монитор, принтер, модем и др.). Програмното осигуряване представлява набор от компютърни програми.
4 октомври 1957г. - "Спутник-1", СССР - Изкуствен спътник на Земята
На 4 октомври 1957 г. е изтрелян първият изкуствения спътник - космичен летателен апарат, който се движи по околоземна орбита. Извежда се в орбита чрез ракета носител със скорост, равна или по-голяма (до 1, 4 пъти) от I космична скорост (7, 9 km/s), както и от борда на космичен летателен апарат. Минималната височина на полета е около 150 km. Бива научноизследователски и приложен (геодезичен, навигационен, съобщителен, метеорологичен и др.). Първият ИСЗ е изведен в орбита на 4 окт. 1957 в СССР.
1969 г. – САЩ - Интернет
Интернет е Глобална световна мрежова комуникация, която предлага множество информационни услуги чрез взаимносвързани компютри. Интернет води начало от мрежата ARPAnet, разработена от Агенцията за съвременни изследвания към Министерството на отбраната на САЩ (1969). Основните информационни услуги в Интернет са обмен на електронна поща, на файлове (FTP) и на новини (usenet), дистанционно включване към отдалечен компютър (Telnet), търсене и намиране на информация чрез различни заявки (с най-големи възможности днес е World Wide Web - WWW, виж уеб) и др. Интернет непрекъснато се разширява и се променя, като включва нови услуги и нови потребители.
1979г. - Юп Синю от Нидерландия и Тошитада Дой от Япония - Диск и Компактдиск
Дискът е носител на информация във вид на плоска кръгла пластина, покрита с магнитен слой (магнитен диск) или с оптичен слой (оптичен диск). Използва се като запомнящо устройство в компютър. Магнитните дискове са твърди и гъвкави (дискети, флопидискове). Обемът на паметта зависи от вида и радиуса на диска, от начина на записване на информацията и др.; за гъвкави дискове е от 150 kbyte до 2, 8 Mbyte, за твърди дискове - над 1 Gbyte, за оптични дискове - над 10 Gbyte.
Юп Синю от Нидерландия и Тошитада Дой от Япония през 1979 г. създават компактдискът - диск, носител на звукова и (или) видеоинформация, изработен чрез многотиражно производство (пресуване от матрица, получена от съответен стъклен оригинал). Записът се извършва чрез високоенергиен импулснокодово модулиран лазерен лъч, нанасящ вдлъбнатини (питове, маркери) върху фоторезистивния слой на оригинала. Вдлъбнатините са с дълбочина 0, 1 µm, широчина 0, 6 µm и дължина 0, 9-3, 3 µm. Възпроизвеждането се извършва посредством нискоенергиен лазерен лъч на сигналоотнемателя.
4 декември 1981г. – САЩ - Космична совалка
Космичната совалка е пилотирано летателно устройство за многократни полети в атмосферата и Космоса, изобретено в САЩ на 4 декември 1981 г. Излита, ускорява се до орбитална скорост, извършва полет в Космоса и се приземява на летище. Орбиталната степен на космичните совалки е въздушно-космичен самолет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар