събота, 3 септември 2011 г.

Как се пише есе . . .



Как да напишем есе?

I. Въведение: Преди да започнем да пишем есе.
1. Определяне на темата : Изберете нещо, което добре познавате или за което лесно можете да си набавите информация. Нека темата да е от област, в която се чувствате сигурни.
1.1 Ръководещи фактори при избора на темата за есе:
- Времеви ограничения: съобразете темата с времевите изисквания
- Очакван обем: Средният обем е около 250-300 думи
- Разнообразие: Препоръчително е да избирате разнообразни теми от различни области
- Конкретен момент: Подберете тема според подходящото време, в което да го прочетете
- Цел: Тя е водеща в избора на тема
- Аудитория: Подберете темата така, че тя да е полезна и интересна за вашата аудитория. Помнете, че вашите читатели или слушатели са тези, кооито ще оценяват есето ви. 
1.2 Откъде можем да почерпим хрумвания за конкретни теми:
- Вашият собствен опит: Мнения за места, които сте посещавали и хора които сте срещали.
- Актуални събития: Нещо важно, което се е случило наскоро 
- Вечни въпроси и проблеми: Това са въпросите, които човечеството си е задавало от много време.
- Исторически събития и личности
- Места: Например такива, които сте посетили или за които сте чели
- Конкретни предмети
- Абстрактни идеи и понятия
- Представяне на процес от различни области на науките
- Професии
- Цитати
2. Избиране на предмет по темата: Изборът на предмет на есето става след проучване на темата. Предметът е конкретен елемент от темата, за който ще пишете. 
2.1 Ако заглавието на есето ви е дадено предварително, трябва да откриете основният предмет и главната идея в заглавието. 
2.2 Ако сами избирате за какво да напишете есе, трябва да конкретизирате темата като определелите предмета.
3. Да си представим своите читатели и слушатели – Аудиторията трябва да ви ръководи не само при избора на тема, но и да повлияе върху начина на представянето й – подбор на думи, на примери, стил на изразяване, изразни средства и т.н. 
- Ако знаете, че конкретна аудитория няма да бъде заинтересувана от определена тема, просто изберете друга тема.
- Стремете се да се насочвате към теми, които са важни не само за вас, а и за другите – теми с универсален човешки характер.
- Помислете доколко е запозната вашата аудитория с темата, която ще представяте.
- Спрямо аудиторията трябва да изберете и стила на вашето есе.
- Изберете думи, които да придадат на вашата тема подходящо настроение.
- Отнасяйте се с уважение към вашата аудитория.
4. Определяне целта на есето – Тя представлява предварителното намерение спрямо аудиторията, което се реализира във вашето есе. Целта на есето ви може да :
- информира
- убеждава
- забавлява
- внушава/вдъхновява
5. Планиране на есето – Това е процес на проучване на избрания предмет и откриване на нещата, които имате да кажете за него. По своята същност това е творчески процес на задаване на въпроси, търсене на същността, причините и следствията от нещата, преглед на знанията ви по проблема и обмисляне какво и от къде още можете да научите.
II. Писане на самото есе: Структура. 
 Началото, или въвеждащият параграф, обикновено започва с въвеждащо изречение, чиято цел е да привлече вниманието на читателите ви. То би могло да съдържа и информация за темата, част от която е предметът на есето. След това можете да започнете направо с тезата. Тезисното твърдение е най-важната част на въведението. То представя вашите основни идеи по отношение на предмета на есето.
 Средната част, или изложението, е съставена от няколко параграфа. Всеки от тях е посветен на отделна идея от тезата. Тези отделни идеи ще наричаме подтези. Най-често в началото на параграфа стои подтезисно изречение, но е възможно да го разположите в средата или края му.
 Краят на есето, или заключителният параграф, затвърждава вашата теза. В заключението можете да направите резюме на вече казаното, да отправите препоръка или въпрос или да прогнозирате. Бихте могли да завършите и с цитат.
1. Въвеждащ параграф и съчиняване на въвеждащо изречение : Тези два компонента създават първото впечатление на аудиторията за вас и вашата тема. Има два най-обичайни начина за започване на есе:
 Започване с дефиниция : Тя най-често се отнася до предмета на есето ви и може да я вземете от справочна литература.
 Започване направо с теза. Например :
- Описване на сцената на действие
- Цитат
- Анекдот
- Случка
- Статистически данни или факт
- Изненадваща информация, която да привлече вниманието и да събуди любопитство
- Въпрос
- Посочване на темата, част от която е предметът на есето
- Причините, които са ви насочили към есето
2. Формулиране на теза : Тя е основното твърдение във вашето есе. Представя гледната точка на пишещия за конкретен предмет. За да напишете теза, просто трябва да свържете в едно изречение предмета на есето си с главните идеи по отношение на него, до които сте достигнали при планирането. Добре формулираната теза трябва да отговаря на три изисквания: 
- Ясно да дефинира предмета на есето ви
- Да постави конкретни граници на разглеждане на премета. Това се осъществява чрез привеждането на основните идеи.
- Да означи реда на изложение. (Редът, по който ще разположите основните си идеи в тезата, е знак за читателите ви, в каква последователност ще се появят те в изложението.)
3. Параграфи на изложението и писане на подтезисно изречение : 
- Отделните параграфи на изложението се създават с цел да докажат и развият тезата
- Всяка една от подтезите трябва да се превърне в подтезисно изречение на отделен параграф
- Най-естествено е да поставите подтезисното си изречение в началото на параграфа
- Може да бъде поставено и в средата или в края на параграфа, например когато:
а) Преценявате, че предметът ви изисква по-подробно предствяне, обяснение или дефиниране
б) Искате да изясните важността на идеята си и след това да я свържете с конкретния предмет
в) Струва ви се по-ефектно да изпреварите подтезата си с въпрос, цитат, статистически данни, анекдот или случка, които ще въведат подтезисното изречение по впечатляващ начин
г) Искате читателите ви да се запознаят първо с доказателствата, за да останат с впечатлението, че сами са достигнали до подтезисното твърдение
4. Писане на аргументи : След излагането на целта следват изречения, които съдържат аргументи. Като подкрепящи подтезата доказателства можете да използвате в зависимост от случая: 
 Разсъждения (сравнение, аналогия, контраст, обобщаване, дефиниране, класифициране, анализ, синтез, абстрахиране)
 Разказване или преразказване (на анекдот, пример, хипотеза, случка)
 Описания
 Позоваване (на статистически данни, на авторитети, изреждане на примери)
 Представяне на противоположни мнения
5. Съчиняване на заключителен параграф: Със заключението вие се разделяте с аудиторията си. То има целта накратко да резюмира наий-важното, написано в есето ви и да поднесе на читателите ви нещо, което да запомнят и върху което да помислят. Заключението ви може да бъде под различна форма :
 Правене на предвиждане/допускане
 Въпрос
 Препоръки как може да се разреши проблемът, изложен в есето
 Цитат (може да се отнася към предмета ви или да подкрепя вашето становище за него
 Случка, свързана с предмета или подкрепяща позицията ви
 Анекдот, който да развесели читателите ви
 Думи, които карат читателите ви да се замислят също по проблема, или им посочват пътища, как биха могли да помогнат за разрешаването му.
 Опит за приобщаване на аудиторията чрез личния й опит
 Изненадваща информация
III. Общи техники при изграждане на есето. 
А) Свързване на параграфите на изложението (сходство, добавяне; контраст; алтернатива; причина или следствие; логическа последователност; ново/повторно формулиране; връзки във времето; връзки в пространството)
Когато планирате и пишете есето си, първо обмислете добре реда, в който да разположите идеите си. След това подберете подходящите свързващи думи и изрази за обозначаването му. Това ще помогне на читателя лесно да проследи хода на мисълта ви.
Б) Разсъждението, описанието и повествованието в есето:
- Използване на повествование – когато разказвате или преразказвате, използвате повествование. В есето си можете да го включите във въведението или в заключението, ако изберете да разкажете случка, анекдот или да развиете своята хипотеза.
- Използване на описание - може да обогатите разказа си с него, за да добие читателят представа за нечий външен вид или за обстановката.
- Използване на разсъждения – основно при задача да представите позицията си за предмета на есето ви. Може да изразявате свое мнение, оценка, впечатление или да доказвате чрез разсъждения правотата си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар